ПОДМО̀ЛЕН

ПОДМО̀ЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. 1. Който се проявява в подмолите, в подводните дълбини. Двамата братя .. се удавиха в Марица — единият започнал да потъва, другият се хвърлил да го спасява, но... подмолното течение ги хвърля в един въртоп и ги отнася надолу. Г. Караславов, ОХ IV, 280-281.

2. Прен. За звук, шум — който звучи глухо, приглушено, като че ли идва изпод земята, водата. Ропотът зад гърба на първомайсторите пак се надигна, усили се и забуча като подмолен тътен. А. Христофоров, А, 214. Припада мрак над Анхиало. / Реват вълни с подмолен рев. В. Марковски, ПЗ, 118.

3. Прен. Който действа, проявява се или става тайно, скрито, неявно и обикн. има за цел да нанесе вреда, да напакости на някого или нещо. "Никотиана" погълна акционерните дружества "Струма" и "Бяло море" .. Само еврейските връзки на Коен с Немския папиросен концерн останаха неуязвими за подмолните ѝ действия въпреки идването на хитлеристите. Д. Димов, Т, 120-121. С усета на зряла жена тя разбираше, че спасението е само в задружния труд и разбирателство, но бе слаба да застане срещу подмолната стихия на разложението. И. Петров, МВ, 141. Още по времето на пашите Ресиф и Хюсреф в Турция се забелязвало подмолно движение за поевропейчване на държавата. Хр. Бръзицов, НЦ, 287. // Конспиративен, нелегален. В разрушена София кипеше денонощен подмолен живот. Нелегалните и полулегални ръководители .. на съпротивителното движение живееха при необикновено трудни условия. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 292.

Списък на думите по буква