ПОДМОМЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДМОМЯ̀ВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; подмомя̀ се, ‑ѝш се, мин. св. ‑ѝх се, св., непрех. Разг. Ставам мома или започвам да се дър‑

жа като мома за женене; замомявам се. Порасна Нонка, подмоми се. И. Петров, НЛ, 22. Оженили я на седемнайсет години .. Едва се била подмомила, и техните побързали да намалят зейналите гърла вкъщи. О. Василев, ЖБ, 45.