ПОДМЯТАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДМЯ̀ТАМ¹, ‑аш, несв.; подмѐтна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. подмѐтнат, св., прех. 1. Мятам¹, хвърлям нещо нагоре, обикн. на малка височина; подхвърлям. — А ще има ли край на теглата, чорбаджи? .. Пинтата сви рамене. — Ще има, но кой ще е жив да го дочака — рече той и подметна нагоре пушката. Г. Караславов, ОХ II, 94. Той [Кирчо] тичаше по перона на гарата, броеше другарите .. и непрекъснато подмяташе китарата. Д. Кисьов, Щ, 93. Тогава те го [детето] грабват, на сабите натикват, / подмятат го нагоре и диво се провикват. Ив. Вазов, Съч. I, 58. Де си срещнал двя дечица, / де подмятат желти дуни. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 142. // Мятам¹, хвърлям нещо наблизо, на малко разстояние по посока към някого или нещо, често с пренебрежение; подхвърлям. — Теглим каиша на сиромашията, ядем праз и в неделя — ей го, на! Видиш лш го? — подметна към Радой перата на един стрък праз. Д. Ангелов, ЖС, 373. Подметнах топката към де‑

цата и продължих пътя си. △ Когато му поисках пари, той ме изгледа и ми подметна една банкнота. // Обикн. за вятър, вълна̀ — движа нещо, като го повдигам, издигам нагоре или като го тласкам, местя ту в една, ту в друга посока; подхвърлям. Океанът клокочеше и подмяташе като треска огромния параход. Г. Белев, КВА, 333. Редките пухкави снежинки, които вятърът леко подмята, кацат по носа,.., по гърдите му. В. Ченков, ЗХ, 100. Влажният западен вятър подмяташе и диплеше краищата на издърпаното към стената сатенено перде. А. Гуляшки, Л, 264. И вълните като пръски пяна / на високо чайките подмятат. Н. Ракитин, ЧЛ, 60. ^● Обр. Безумний вихър на живота / подмята го насам-натам, / в безумний вихър на живота / безумно той се хвърли сам. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 13.

2. С бързо, рязко движение повдигам, изтласквам напред или нагоре част от тялото си (крак, ръка и др.); мятам², подхвърлям. — Дръж се, Шейтан!... Дръж да го [Никита] надиграеш, мама му руска. Никита долавя това предизвикателство и спокойно, .., без да спре ритъма на краката си, които подмята един след други напред, отвръща. Ст. Чилингиров, ХНН, 236. // За животно — като вървя или бягам, бързо, рязко повдигам, изтласквам нагоре част на тялото си; мятам², подхвърлям. Малкото слонче с бясна скорост препускаше обратно по пътеката, подмяташе задница и смешно подскачаше. Гр. Угаров, ПСЗ, 296. Напрегнат, с огънат гръбнак, едва пристъпваше [конят] около келевото, като на всяка крачка подмяташе предницата си, като че с мъка отлепяше краката си от земята. Й. Йовков, ЧКГ, 55.

3. Само несв. Обръщам ту на една, ту на друга страна или местя от ръка в ръка нещо, което държа; прехвърлям, въртя. Без да искам, започвам да се съгласявам с него, загледан в листчето, което подмята в ръцете си. К. Калчев, ДНГ, 48. Мадам Мария също получи своя пай, но нямаше сила да го сложи в устата си; подмяташе го от ръка в ръка, оставяше го на тревата с чувство на най-дълбоко отвращение. Л. Стоянов, Б, 144. Приведен над масичката, отрупана с инструменти, кутийки с клечки и с гвоздейчета, кърпачът подмяташе подпухнала и зачервена от износеност обувка. Ем. Станев, ИК I и II, 46.

4. Само несв. Разг. Държа, пазя нещо (обикн. безполезен, ненужен предмет), като често го местя от едно място на друго; подхвърлям. От години подмятам тази снимка из чекмеджетата на бюрото си. △ Стига си подмятал тези книги, върни ги в библиотеката, щом си ги прочел.

5. Прен. Само несв. Разг. Разпореждам се, както ми е угодно с някого, който зависи от мен, над когото имам власт. Като се почне от ефрейтора, та се свърши с генерала, всеки те подмяташе и никой не те бръснеше за човек. Г. Караславов, Избр. съч. II, 456. Аз се помирявам. Ставам момче за всичко и всеки може да ме подмята, както си ще. С. Таджер, ПНМ, 22.

6. Прен. Споменавам бегло, накратко или неочаквано нещо; подхвърлям. Проф. Мих. Арнаудов в статията си "Народностната идея като двигател на българското възраждане" .. подмята същите идеи. Г. Бакалов, Избр. пр, 119. Неслучайно аз подмятам тук името на Ботева. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 179. // Казвам, изричам нещо като че случайно, между другото или на шега, за да закача или да подсетя някого за нещо; подхвърлям. Вечерта сватбарите играха до късно, пияни и разпуснати, подмятаха закачки, пяха песни. Г. Караславов, ОХ II, 20. Старата жена е малко нервничка, та постоянно се чумери и подмята на помощницата си, че пипала бавно. Св. Минков, РТК, 168. Веднъж жената ѝ подметна: — Гунке, докога мислиш да се мъчиш по чуждите врати? Защо не се задомиш? Г. Райчев, ЗК, 215.

7. Непрех. Злословя, клюкарствам. Какво иска тя, нови сеири, нови срамове? Тя ще направи така, че хората да ги сочат с пръст и да подмятат. В. Жеков, ТП, 110. Хаджиева: — Той да остави тия книжки и любови настрана, ами да ти каже направо, каквото ще казва, стига съм го гледала да ми дохожда току-тъй, че хората започнаха вече да подмятат. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 352. Съседите, които считали Страхил Харизанов за типичен особняк със странно хоби, взели да подмятат, че той не е с всичкия си. Й. Попов, БНО, 137.

8. Прен. Разг. Подигравам някого, правя си шега с някого; иронизирам. Още щом влезе [Папура], Димитрото, който зад него се присмиваше и го подмяташе хитро, се спусна, поздрави го и му подложи стол. Г. Караславов, Избр. съч. II, 75. Тя ги ухажваше с някакво преклонение, поднасяше им шампанско, .., но не знаеше, че зад гърба ѝ те я подмятат: "Хубава жена е нашата Лина! Макар че е малко сноб!" М. Грубешлиева, ПП, 223. Каквото и да се случеше, щом то беше насочено .. да подметне някого, предварително се знаеше, че ако не е направено направо от Костакя, то е замислено и скроено от него. Ст. Чилингиров, ПЖ, 33. — Добревич има една лъскава дъщеря .. — Господа, не позволявам да подмятате Добревичевото семейство. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 18-19.

9. Прен. Разг. Нахвърлям се върху някого, започвам да му се карам, да го хокам или да го бия; подхващам, започвам¹, подбирам², забирам⁴. — Аз ще ти дам една [сушка прахан], че да ти изгори и дрипите, — изревал Чакърът, подметнал го [Кара Кольо] с ко‑

пралята, че бой, че бой — направил го на кюфте. Чудомир, Избр. пр, 24.

10. Остар. С предл. на и същ.: обсъждане, критика, опасност, унищожение и под. Подлагам (в 5 знач.), подхвърлям. Ако народът узнае .. с каква своекористна цел ся борят те и рискуват с народното щастие, да подметнат народа на нови нещастия, .., с камъне би го побили, на вечно проклятие би предали и него [княз Батенберг], и партията му. П. Р. Славейков, ПХС, 70. подмятам се, подметна се страд. от подмятам¹ в 1-3, 6 и 10 знач. Не приляга и дума на Генка да се подметне [за женитбата]. Ц. Церковски, Съч. III, 87. Източният въпрос са е подмятал от "Таймс" на стотини размишления. НБ, 1876, бр. 51-52, 199. подмятам си, подметна си взаим. от подмятам¹ в 1 и 6 знач. Съдиите .. от време на време се навеждаха един към друг, подмятаха си по някоя приказка и се усмихваха кротко. Г. Караславов, Т, 93. подмята се, подметне се безл. от подмятам¹ в 6 знач. Дори се подмяташе, че Лъв Шести нарочно го [Никодимос] бил изпратил срещу варварите, с някаква своя тайна надежда. А. Гуляшки, ЗВ, 511. — Другари, има неща, за които не може да се подмята безотговорно, само от едничкото желание да натопиш другаря си. Н. Каралиева, СМ, 51.

ПОДМЯ̀ТАМ СЕ несв.; подмѐтна се св., непрех. 1. Отскачам нагоре и се връщам надолу или се клатя в една или друга посока. Около парахода се подмятат стадо делфини. Б. Шивачев, ПЮА, 34. Нашият параход от петнайсет хиляди тона се подмяташе нагоре и надолу като клечка. Б. Райнов, ЧЪ, 175. Широката му жилетка се подмята насам-нататък, тънките му крака правят криви линии във въздуха. Д. Немиров, БЛ, 13. Едвам след една минута съгледаха само пискюла на феса му, който ту се подмяташе нагоре, ту изчезваше там някъде из бостаните. Ив. Вазов, Съч. VIII, 49. // Само несв. Бързо и рязко се движа, подскачам в една или друга посока; мятам се, мяткам се. Конят започна да се плаши и да се подмята. Й. Вълчев, СКН, 29.

2. Само несв. Разг. Стоя, намирам се някъде, като често бивам местен от едно място на друго, обикн. като безполезен, ненужен. — Ръкописът се подмята из книжата ми, па като видях, че никому не е нужен, скъсах го и го захвърлих. Сб??СЕП, 244. — И не оставяйте чантата си да се подмята насам-натам. — Бъдете спокоен. Чантата ми е винаги с мене. Б. Райнов, ГН, 140.

◊ Подмятам като черно бакърче надолу-нагоре някого. Диал. Разкарвам, разигравам някого, карам го да върши много неща наведнъж. Подмятам / подметна жребе под вола на някого. Диал. Излъгвам, измамвам, изигравам някого. Подмятам / подметна куквиче яйце някому. Диал. 1. Отървавам се от някакво неприятно задължение, като го прехвърлям другиму. 2. Давам повод за раздори.

ПОДМЯ̀ТАМ², ‑аш, несв.; подмѐтна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. подмѐтнат, св., прех. Сел.-стоп. Правя подметка² на ожъната нива, на стърнище. През това време я тор ще изкара [Танчо] по нивите, я овощните дръвчета ще окопае, я ще подметне някое стърнище. Кр. Григоров, ТГ, 99. — Вървете вие да подмятате спечени стърнища в оня прахоляк без капка вода и храна! А. Гуляшки, СВ, 124. Имаха всичко на всичко петнайсет декара работна земя. От тях бяха засели тая година с жито едно парче от четири декара .. Другите места .. бяха подметнали за кукуруз. Ст. Даскалов, БМ, 10.