ПОДНАСЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДНА̀СЯМ1, ‑яш, несв.; поднеса̀, ‑ѐш, мин. св. поднѐсох, прич. мин. св. деят. поднѐсъл, ‑сла, ‑сло, мн. ‑сли и (диал.) поднѐл, св., прех. 1. Приближавам към някого нещо, което държа в ръка, за да му го дам или покажа; подавам. — Я, какъв купешки нож! Дай да го видя. Пенко разтвори длан и му поднесе с готовност камата. П. Здравков, НД, 129. Извадих огледалце от джеба си и ѝ го поднесох. Тя го пое с готовност и се загледа внимателно в очите си. З. Сребров, Избр. разк., 217. Прегърна го [сина] стари‑
ят баща и се разрида, а майка му не знаеше как по-добре да го посрещне и току му поднесе детето, малкия му син. Д. Талев, И, 637. // Приближавам към някого нещо (бонбони, цигари, питие и под.), което държа в ръцете си, за да си вземе от него, да се почерпи. Когато спирахме някъде, той ни поднасяше бонбончета, които никой не отказваше, защото винаги ги поднасяше от сърце. А. Каралийчев, С, 223. Следобед, когато бе изпратил и последния си пациент, доктор Загорски прие своя млад колега .. Поднесе му цигара, попита го дали няма да пийне нещо. В. Геновска, СГ, 281. Другарите му [на Левски] не преставаха да го подканят и да му поднасят паницата с ракия. Ст. Дичев, ЗС II, 152. — За родната армия! .. — каза Борис, поднасяйки му [на подполковника] разпечатаната бутилка гръцки коняк. Д. Димов, Т, 442. // Приближавам към някого нещо, за да го обслужа или да му помогна да си послужи с него; давам, подавам. Докато не седнеше [свекърът] на трапезата, не сядаше и тя. Речеше ли да се умие — тя рипваше да му полее и пешкир да му поднесе. И. Петров, НЛ, 108. Тя тичаше след свекъра си, възглавници му подлагаше, чисти ризи му поднасяше, усмихваше се. Г. Караславов, СИ, 291. — Когато поднасяш огън на мъже, може това да сториш със запалка, но когато поднасяш огън на дама, в никакъв случай. Д. Кисьов, Щ, 111. Като се подпираше тежко на бастуна си, хаджи Василий седна на столчето, което му поднесе Гина. Ст. Дичев, ЗС I, 257.
2. Връчвам, предлагам някому нещо (обикн. някакъв предмет) като подарък, за да засвидетелствам почит, уважение, добри чувства. — Имам аз от тая книжка. Вие ми я дадохте миналата година — каза генералът, когато домакинът поднася и нему ценния дар. Св. Минков, РТК, 162. Според поверието всяко езеро си има стопанин, .. и тоя стопанин живее в най-дълбоката част на езерото. Оттам той следи кой ще нагази във водите му, без да е поднесъл обикновената дан — хляб, сол и сребърна пара. Н. Попфилипов, РЛ, 52. — Славни и победоносни войводо, като се уверих, че божията десница е с тебе, ида да ти поднеса моята сабя. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 38. И да занесем, Милканке, / нашия червен трандафил, / турчину да го поднесем. Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 76. Учениците поднесоха букет на учителката си. △ Поднасям венец.
3. Донасям, поставям пред някого някакъв документ, писмо, книжа и под., обикн. за подпис, резолюция. — Ще кажете на тоя Керемидков или Какавидков да си промени подписа още сега. Иначе — ще ми поднесете заповед за уволнението му. Д. Калфов, Избр. разк., 134. Иван Шишман седял със своите боляре и прегледвал някакви си сметки, които биле поднесени от неговия военен началник. Л. Каравелов, Съч. V, 58-59. Пред масата си седна той — / началник! / .. / И почна подчиненият му персонал / книжа за подписи да му поднася. Хр. Радевски, Б, 50.
4. Донасям, поставям пред някого храна или питие, за да се храни или да пие; сервирам. Когато поднесоха вечерята, той потри с удоволствие длани и без никакво бавене се зае със студената панирана пържола. П. Вежинов, НБК, 116. Келнерът донесе две шишета кока-кола и две чаши с парчета лед и резенчета лимон. Тук кока-колата я поднасяха с лимон, което бе повод да я продават пет пъти по-скъпо. Б. Райнов, ДВ, 58. — След това ми поднесе кекс и чай! .. Ама тъй ... като я видиш, веднага разбираш, че от дете са я учили как да поднася! Д. Димов, ЖСМ, 45-46. Сюлейман влезе в двори / и се на кьошка покачи. / Сафе му кафе поднесе. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 231.
5. Доближавам, приближавам ръка или предмет, който държа в ръка, към себе си или към нещо. Човекът поднесе дланите си към огъня и се вторачи в него. Й. Радичков, СР, 58. Бях вече поднесъл пълната лъжичка към устата си, когато зад мене някой избоботи тържествено, не без иронични нотки: — Здравей, фон Хобе! Др. Асенов, СВ, 72. — Да, да, мой господине — казваше той и поднасяше лорнета към късогледите си очи. — Атина хубавее. Ст. Дичев, ЗС I, 278. В ляво мъж бледен / отваря писмо недочетено: в мрака / поднася го близо до свойта цигара. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 153. И свари само той да поднесе ръце / към гръд, де острий върх на щика бе промушен — / и превъртя очи и грохна се бездушен. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 236. // Стесн. Приближавам към някого (ръка, чело, бузи, устни) за целувка; подавам, давам. — Дай сега да го цунка и тате .. Сашко показа белите си зъбки .. и поднесе бузичката си. Д. Калфов, Избр. разк., 13. Светиня му не закъсня да дойде .. Той си поднесе най-напред десницата да я целуваме. З. Стоянов, ЗБВ I, 155.
6. Книж. Представям на вниманието на публика (художествени произведения, доклад, информация и др.); предлагам. Тук [в родното село] .. е затрептяло моето сърце от обич към нашата хубава .. родина. Тоя трепет на сърцето ми — това са тия малки стихове, които ви поднасям в тая книжка. Елин Пелин, ПБ, 6. — Докато Мери ни е дала разказ за Южните морета, то Херберт ни поднася нещо, което може да накара читателя да се почувствува на Северния полюс. Ал. Бабек, МЕ, 200-201. Вестникът ще продължи да поднася и занапред най-широка информация за походите, пътешествията, експедициите, .. у нас и в чужбина. Е, 1981, бр. 1085, 2. Това дружество ["Промишление"] поднася днес на еднородците си две нови издания: "Приключенията на Телемаха" и "Пътуване около све‑
та". С. Бобчев, ПОС (превод), б. с. // Представям, описвам, излагам (материал, факти, събития и под.) по определен начин. Апостола се вижда принуден да открие малко от истината. Разбира се, .. той поднася тая истина твърде подправено. Ив. Унджиев, ВЛ, 348.
7. Прен. Книж. В съчет. със същ. за израз на положително отношение, чувство, пожелание — изказвам, изразявам чувството, отношението, означени от съществителното. Конфликтът биде най-сетне изгладен от А. Щеглова, .., който ходи специално в Цариград, за да поднесе на екзарха един вид извинения от Соболев. С. Радев, ССБ II, 364. Съпроводих девойката до магазина, дето работеше, поднесох ѝ моите почитания и тръгнах за стоката. Б. Райнов, ДВ, 164. През тия дни беше идвал с баща си .. кумът Александър Христакиев — угрижен, сърдечен и вежлив повече от всякога — да поднесе своите съболезнования. Ем. Станев, ИК III и IV, 510. Поднасям ви от дълбините на душата си и аз моите най-горещи благопожелания за новата година. Ив. Вазов, ПЕМ, 12.
8. Прен. Книж. Със същ. за събитие, проява, чувство — донасям, докарвам на някого, обикн. неочаквано, събитието, проявата, означени от съществителното. С морето шега не бива! Никой не може да каже какви изненади може да ти поднесе то. А. Мандаджиев, ОШ, 36. Стоян Глаушев доста време живя между преспанци като чужда птица в чуждо ято .. Но въпреки огорченията и разочарованията, които му поднасяше новият му живот, той се прилепваше все по-плътно към него. Д. Талев, ЖС, 81. Съдбата ни устройва весели шеги — мислим, кроим едно, а тя ни поднася друго. Д. Спространов, С, 169. Не можах и нямах право да пропусна добрия случай, който сякаш провидението ми поднесе, за да се разберем. Н. Попфилипов, РЛ, 69.
9. Диал. Занасям, внасям под нещо. Поднесох житото на сушина. Н. Геров, РБЯ IV, 95.
10. Остар. Внасям (в 10 знач.). В тази конференция ще участвуват сичките дипломати на европейските сили .. Англия ще поднесе предложения, в които не поменува нищо за България. НБ, 1876, бр. 44, 172. Новийт министър поднесе в парламента .. акта .., който определяше данък за всички предмети, що са внасяха в Америка. С. Бобчев, ЖФ (превод), 79.
11. Остар. В съчет. със същ. жертва или в жертва. Принасям, отдавам (жертва, като жертва). Или във кумир не въздигнах / аз сияйните ти младини, / когато на твоята девствена хубост / поднесох в жертва аз бъдни си дни? К. Христов, ВС, 54. В прах ще скланя человек / чело .. / пред живата богиня, пред това, / което вечно женствено е в нея, / ще да поднася въжделено жъртва. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 38.
12. Остар. В съчет. със същ. помощ, услуги и под. Предоставям, предлагам. Най-напред прелетя едно дребно човече с такава ревност да поднесе своите услуги, като че да бе постигнало някое нещастие неговото чедо или същия му брат. М. Георгиев, Избр. разк., 153. Алцеко поднесе своите услуги на Гримоалда, ломбардский цар. Т. Шишков, ИБН, 105. поднасям се, поднеса се страд. от поднасям1. Така приготвената салата може да се поднесе като гарнитура на кюфтета. Л. Петров и др., БНК, 153. Опит 1. Завива се късче натрий в мрежа, която се хваща с щипци и се поднася под устата на цилиндър, пълен с вода. Хим. VII кл, 1950, 3. Не бива [във вестниците] да се поднася непроверена информация. Нов., 1998, бр. 126, 7. поднасям си, поднеса си взаим. от поднасям1 в 4 знач. Поднасяме си подаръци.
ПОДНА̀СЯМ СЕ несв.; поднеса̀ се св., непрех. Диал. Държа се надменно, високомерно, горделиво; големея се, надигам се, надувам се. Мари Тодоро, Тодоро, / мари, терзийско дощерьо, / мари, немой са поднася, / ни си та, .., знаеме, / мари, чия си дощеря. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 126. Дигай ся, дигай, старий староко, / дигай ся и не ся поднасяй, / че ти водим сватба голяма. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ IV, 95.
◊ Поднасям / поднеса на блюдо някому нещо. Книж.; Поднасям / поднеса на тепсия някому нещо. Разг. Давам някому нещо наготово, без да е положил труд или усилия за него. — Не мисля да работя като ратайкиня! Не! Радостта искам на тепсия да ми я поднесеш. Наготово. Й. Гешев, ВТ, 22-23. Нашите българи желаят свободата, но я приемат, ако им се поднесе в къщите на тепсия. Ив. Унджиев, ВЛ, 351. Ще ми поднесе душата у кошница пред бога. Диал. Ирон. Ще бъда обграден с грижи и внимание (обикн. от страна на някого, за когото сега аз се грижа).
ПОДНА̀СЯМ2, ‑яш, несв.; поднеса̀, ‑ѐш, мин. св. поднѐсох, прич. мин. св. деят. поднѐсъл, ‑сла, ‑сло, мн. ‑сли, св., прех. Разг. Закачам2, майтапя, подигравам някого; занасям3. — Та-а, като си мисля, наборе, на това време сметката ти му я видя! .. Не те поднасям, наборе, тъй е, цяла нощ съм го мислил! — дръпна се Санди. В. Милев, РК, 124. — Вие, младите, човек не може да ви разбере. Все ви прихващат едни... Поднасяш ли ме, пързаляш ли ме? Ив. Остриков, СБ, 36. Все го поднасяха началниците му: "Ти защо се казваш Русалийски?" Ст. Даскалов, ЗС, 70. Пресрамих се .. и извадих моите "Родопи". Друг път вуйчо сигурно би ме поднесъл, че са ми поникнали мустаци, щом като нося цигари, или нещо подобно. Ем. Робов, СбСт, 173.
ПОДНА̀СЯМ СЕ несв.; поднеса̀ се св., непрех. Разг. Закачам се, майтапя се, подигравам се с някого; занасям се, шегувам се. Престани да се поднасяш с мен. △ Защо се поднасяте с момичето, приготвило е чудесни подаръци.
ПОДНА̀СЯМ3, ‑яш, несв.; поднеса̀, ‑ѐш, мин. св. поднѐсох, прич. мин. св. деят. поднѐсъл, ‑сла, ‑сло, мн. ‑сли, св. 1. Непрех. За превозно средство — неволно се отклонявам от посоката на движението поради подхлъзване, пързаляне на колелата, обикн. по заледен или мокър път; занасям2, поднасям се, занасям се. Той превключи на ниска предавка и натисна газта докрай .. Колата поднесе настрана и влезе в дупката. Ч. Шинов, БС, 5. Ладата поднесла и се завъртяла върху заледеното шосе. ДТ, 1998, бр. 338, 36.
2. Прех. Диал. Понасям1, повличам. Когат водата дохожда, / стара ти майка поднесе; / .. / Буйни талази пресякох, / насред река я настигнах, / жива на брега я извлякох. П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн. 11, 1039. Та са женали, женали, / .. / та са легнали, заспали .. / Тодорините журапя [чорапи] мътна ги вода поднесе. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 124. поднасям се, поднеса се страд. от поднасям3 във 2 знач.
ПОДНА̀СЯМ СЕ несв.; поднеса̀ се св., непрех. 1. Поднасям3 (в 1 знач.); занасям се, занасям2. Надолу автомобилите се спускаха лесно, но нагоре губеха инерция, поднасяха се, буксуваха или се плъзгаха назад. Й. Радичков, БФ, 44. Не помръднаха .. Струваше им се, че ако шавнат, може да се навали нанякъде колата или да се поднесе. Ст. Даскалов, ЕС, 197.
2. Диал. Понасям се, повличам се. Стрина Цена и тя някой път се поднесе с младите, макар да имаше вече син войник. Кр. Григоров, Н, 64. Темен се облак поднесе / над нива под Иванова. Нар. пес., СбНУ IV, 61.
ПОДНА̀СЯМ4, ‑яш, несв.; поднеса̀, ‑ѐш, мин. св. поднѐсох, прич. мин. св. деят. поднѐсъл, ‑сла, ‑сло, мн. ‑сли, св., прех. Остар. Понасям2, издържам, търпя. Не можеха християнете да поднесат тия страдания, дигнаха са против притеснителите. НБ, 1877, бр. 75, 289. Ний сме принудени да кажем две думи за нашата вече народна йерархия, онова високо и скъпоценно учреждение, за придобиването на което ний поднесохме толкоз труд, толкоз неволи. Ч, 1875, бр. 1, 6. Тъй на много места горещината става толкоз голяма, щото европейците не могат да я поднасят. С. Бобчев, ПОС (превод), 247. поднасям се, поднеса се страд.