ПОДНАЧАЛНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ДНАЧАЛНИК, мн. ‑ци, м. Длъжностно лице, което е с една степен по-долу, по-ниско от началник; заместник-началник. Една сутрин подначалникът Пенчев се яви на доклад при началника Генчев и като се изправи чинопочитателно пред писмената му маса, започна да вади из папката си всевъзможни книжа за подпис и за резолюция. Св. Минков, Избр. пр, 257. — Да не мислиш, че аз кой знай какви чудеса гоня, да не мислиш, че искам да ставам я началник, я подначалник. Ал. Константинов, Съч. I, 205. Презираха [учителите] до смърт връстниците си, които .. бягаха в градовете и се наместваха — началници, директори, подначалници, ревизори,.. — в министерства и дирекции. О. Василев, Т, 99.