ПОДНЕБЕСЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДНЕБЀСЕН, ‑сна, ‑сно, мн. ‑сни, прил. 1. Книж. Обикн. за свят, пространство — който е, намира се, съществува под небето, на земята; поднебен¹. Какво чудо, че хората с такива големи възможности при тогавашния манталитет на епохата били напълно убедени, че правят история и че им е подвластен целият поднебесен свят! Хр. Ковачевски, СК, 36-37. — Ние с твоя милост, Хаджи, ще да зачудиме сичкия поднебесен свят. Л. Каравелов, Съч. II, 57. И всяка мъдрост в поднебесний свят / следи законите, доколко може, / кои от памтивека, в свойта мощ, / благоволил е Вишний да положи. К. Величков, Ад (превод), 105.

2. Поет. Който е, намира се или се издига на голяма височина над земята, като че ли близо до небето; поднебен¹, подоблачен. Зимата по тия места .. е мека, повече с дъждове и ветрове, а сняг и мраз се задържа само по поднебесните стръмнини на Олимп. Д. Талев, С II, 197. Няма го първооткривателството .. с ония слаби-слабенички авиони .. — няма го сляпото втурване в бездните на тъмнини, поднебесни върхове, .., мълчащи ледове. В. Андреев, Р, 139. В поднебесната вис .. чезнеше мръсносивата диря на самолета. К. Колев, ТЕ, 99. Аконкагуа .. са повдига в поднебесното воздушно море по-високо от сичките други андски върхове. ДБ 3, 19.

◊ Поднебесната империя. Книж. 1. Китайската империя. 2. Китай. Над 40 на сто от територията на Китай валят киселинни дъждове. Това било следствие от икономическия бум в Поднебесната империя. ДТ, 1998, бр. 331, ХII.