ПОДНИКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДНЍКВАМ, ‑аш, несв.; поднѝкна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. поднѝкнат, св. Диал. 1. Непрех. Надниквам; заниквам². Краличът, скрит в дупката си, подникна и видя воденичаря .., а до него едно момиче. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 19. Ако подникнем под изписаната му с красни шарове маска, що ще видим? — ще видим един същ турчин. ДЗ, 1868, бр. 9, 34. Тогази му рече бичимска девойка: / бре ой ми та тебе юнак, добър юнак, / я да ми подникнеш по бялата шийка / дали ша си имам до триста алтъна, / да си изплатиме конче зеленаче. Нар. пес., СбНУ ХХV, 125.

2. Прех. и непрех. Заглеждам някого или нещо, взирам се, вглеждам се в някого или в нещо. Излезе Петкана, та брата посрещна, / ръка му целуна и тръпна, / подникна го мълком под вежди и тъй му / сподавени думи пошъпна. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 41-42.