ПОДНИСАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДНЍСАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал); поднеса̀, ‑ѐш, мин. св. поднѐсох, прич. мин. св. деят. поднѐсъл, ‑сла, ‑сло, мн. ‑сли и (диал.) поднѐл, св., прех. Поднасям1. Никой я не знае, като има майка, дето от толкова години лежи на едно място, как гледа тя тая майка, с що я храни и поканва, как ѝ подниса и приниса всичко. Т. Влайков, ЛГ, 62. Дойчин се вече беше / заплеснал в разговор и сребърний съсъд / отпред войводата, комуто трети път / поднисаха кафе, обръща и изправя. П. П. Славейков, СбМис., 1910, кн. 2, 52. ● Обр. Стори ми се, че той [тате] се бои да изпие горчивата чаша, която светлият ден му поднисаше. Ст. Чилингиров, ХНН, 238. поднисам се, поднеса се страд.