ПО̀ДНИЦА

ПО̀ДНИЦА ж. 1. Кръгъл глинен съд, който се нагорещява в жарава и се захлупва с връшник, за да се пече в него хляб, пита, баница и др. Вдясно от огнището .. дигаха мараня заровените подници и връшници, в

които се печаха туртите и погачите. Й. Вълчев, РЗ, 150. Подницата е била правена от глина и дървена пепел с прибавка на козина, за да не се напуква. Л. Петров и др., БНК, 116. Собата с огнището, където бяха подниците и нощвите, .., можеше да побере дузина гости и пак да има място за още. А. Гуляшки, ДМС, 20. Ламята се разшътала из къщи .. Турила подница на огъня и натрупала тор отдолу, та се задимила всичката къща. Д. Манчев, БЕ II, 54.

2. Диал. Зимник, изба; подрум. Изведнъж като заговори, като ме закори един глас в мене самия! — защо съм напуснал града си, народа си и хората и подобно на скъперник крия съкровищата си в подница. Ст. Загорчинов, ДП, 227. Слязоха низ стъпалата на стълбата, която като беше вита, сведе ги в една четвъртита подница. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 183. Поседи, Бальо, почакай, / да приспа мама и татя / .. / Да отворя темни подници, / да отключа пъстри сандъци, / да извадя дари леняно. Нар. пес., СбНУ ХI, 45.

3. Остар. Трюм. Корабът беше пострадал от бурята и много вода беше налязла в подницата. П. Р. Славейков, РО (превод), 16.

Списък на думите по буква