ПОДНИЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДНЍЧАМ, ‑аш, несв. Диал. 1. Непрех. Надничам (в 1 и 2 знач.); заничам¹. Горд, добре владеещ се, той [Диман] току подничаше и тук, и там, да не остане някой ненахранен или в нещо недоволен. П. Росен, ВПШ, 70. — Че чо йе това момиче, / Нано, Нано, Нанчице на, / дето на плета поднича, / та ми сърцето извлича. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 49.

2. Прен. Разглеждам, наблюдавам; заничам¹. Щом видя двамата спретно и гиздаво облечени новаци, .. пристъпи при тях и ласкателно, като подничаше .. златите синджири по гърдите им, рече им: — Какво мога да поднеса на господарите? П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 172.