ПОДНИЧЀН

ПОДНИЧЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. За хляб, пита и под. — който е печен в подница. — Гладни ли сте? Така ли? На ви хлебец! — и извади из пояса си комат подничен хляб. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 37. Ходи Видул в път далечен / .. / А отзаде на гърба му / е увиснала торба му, / пълна с вещи за потреба, / с подничени два-три хлеба. Ив. Вазов, В, 5.

Списък на думите по буква