ПОДНОС —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДНО̀С м. Плосък, обикн. продълговат или кръгъл съд за носене, поднасяне на храна, питие, почерпка; табла. Върху подносите изпущаха топла пара току-що изпържени яребици, планински пъстърви, пилета. А. Гуляшки, ЗВ, 146. На прага се появи Ахтунг с тенекиен поднос в ръка. Беше забавно да се гледа с каква мъка той крепи двете турски кафета на подноса. П. Вежинов, ЗНН, 42. Влязла Марийка, донесла сладко на един поднос, подала най-напред Смилу, а после на баща си. Л. Каравелов, Съч. IV, 143. Прислужнички — моми, жени — / разтичват се на вси страни, / принасят те в тави, в гювечи и подноси. К. Христов, ЧБ, 427-428. Сребърен поднос. Метален поднос. Дървен поднос.