ПОДОБАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДОБА̀ВАМ, ‑аш, несв., непрех. 1. Само в 3 л. ед. и мн. Съответствам, отговарям на приетото, установеното, обичайното за даден случай или за лице с определено положение, качества, в определено състояние и под.; подхождам, приличам. Това бе нечист, сиромашки и гладен гръцки поп, с избеляло расо и мазна килимявка, който съвсем не подобаваше за погребението на господин генералния директор на "Никотиана". Д. Димов, Т, 632. С тържественост, каквато подобаваше на случая, най-сетне Шейх-юл-ислямът .. разгърна пурпурната коприна и откри свещената сабя на Османа. Ст. Дичев, ЗС I, 10. Имаше речи, викове, .. и всичко друго, което подобаваше за посрещането на високия годеник — .. майор от армията на Негово величество италианския крал. А. Страшимиров, Съч. V, 281. По причина, че показа в поведението си признаци такива, които не подобаваха на едно духовно лице, той [Макарий] не можеше да бъде приет [за владика]. УД, 24.
2. Само безл. подобава. а) Обикн. със следв. изр. със съюз да. Подходящо е, редно е, трябва; подхожда. — Да тръгваме, подкани Андрей, защото му се стори, че не подобава да водят такива разговори пред гроба на майка му. П. Славински, ПЗ, 262. Започна кавга .. Накрая, както подобаваше да бъде между потомствени благородници, работата стигна до уговаряне на един честен двубой. А. Гуляшки, ЗВ, 67. — Прости ми, отче, че не мога да те приема, както подобава, защото без жена е моят дом. А. Дончев, ВР, 54. Владишкият пратеник рече смирено: — Вие поне прочетете какво ви пише дядо владика и отговорете му също писмено, както подобава. Д. Талев, ПК, 37. б) С непряко доп. за лице и следв. изр. със съюз да. Обикн. с отриц. Уместно е с оглед на нечие положение или качества; подхожда, прилича, приляга. — Пресветли воеводо, ние сме чужденци и не ни подобава да се бъркаме във вашите работи. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 36. — А как изглежда той, руският цар?.. — Ти си момчето на зографите, нали? На тебе този въпрос ти подобава. Вл. Свинтила, СЗЗ, 111. Не ти подобава да се държиш така грубо.
3. Остар. Книж. С предл. на. Приличам на някого или на нещо, наподобявам някого или нещо. "Подобавам на праведния Йов, изкусителът ма е забиколил отвредом", думаше на ония, които влизаха в комнатата му. ЦВ, 1861, бр. 48, 3.