ПОДОБЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДО̀БЕН, ‑бна, ‑бно, мн. ‑бни, прил. 1. Обикн. с предл. на, (остар.) с. Който прилича на друг по форма, вид, качество, свойства и др.; сходен, приличен. Кой и какъв беше тоя конник, не можеше да се види поради тъмната наметка, подобна на овчарски клашник, която го обгръщаше от глава до пети. Ст. Загорчинов, ДП, 263-264. Иззад близкия плет се показа висока слаба старица с дълъг, подобен на копие слънчогледов прът в ръка. С. Северняк, ОНК, 89. Те [пленниците] всички са черни, брадясали и нечисти и с тия две рогчета на сините си шапки приличат по-скоро на демони, отколкото на подобни нам човеци. Д. Калфов, ПЮН, 134. Кои са малите морета на Азия? .. Каспийское, което е подобно сос едно голямо езеро. А. Никопит, УД (превод), 284.

2. Който е като този, прилича на този, за който се говори, споменава, мисли; такъв. — Когато романът започна да излиза на части, спомням си, че критиката ви упрекна в идеализиране на някои герои .. — Да, имаше подобни упреци. Ив. Сарандев, ЕС, 59. Панагюрското съкровище се състои от 9 златни съда с общо тегло над 6 килограма .. Подобен вид паметници се срещат много рядко. Ист. V кл, 1980, 119. Бащата, макар и влязъл в чорбаджийско семейство .., не се гордееше нито с рода си, нито с богатството си и не искаше да вижда подобна гордост и в децата си. Ем. Станев, ИК I и II, 31. — Ще дойдете ли тази вечер на моя рецитал? Очаквах подобен въпрос и бях приготвила отговора си отдавна. Л. Михайлова, Г, 8.

3. Мат. За геометрична фигура — който е еднакъв по форма с друг, независимо от големината, размерите им; сходен. Напълно е възможно Питагор да е знаел и теоремата, че лицата на подобните фигури се отнасят както квадратите на съответните им страни. Матем., 1966, кн. 2, 4. В подобните триъгълници сходните страни са пропорционални. И. Гюзелев, КЕГ (превод), 46.

4. Мат. За едночлен — който се различава от друг едночлен в състава на многочлена само по коефициент или по знак. Представяме радикалите в нормален вид и ако между тях има подобни членове, правим приведение. Алг. IХ кл, 26.

5. Като същ. подобен (подобният) м., мн. подобни<те>. Обикн. членувано. Обикн. с възвр. притеж. местоим. Книж. Човек по отношение на останалите представители на човечеството или по отношение на лица с еднакви, сходни, близки разбирания, идеи, морални качества и др. Всеки гражданин, като представлява една личност, в която се олицетворява цялото човечество, е съвършено равен на своите подобни. С. Радев, ССБ I, 78. Безмълвникът, водейки съзерцателен живот, мисли, че се приближава до Бога само оня, който от своите подобни се отдалечава. Ст. Загорчинов, ДП, 228. А ти, кой си ти, човече пълен със злочестини, да отнемеш от подобния си правото да те съди строго? Др. Цанков, ТМ (превод), 127. Тез клетници нещастни / на ереси водачи са били / и с тях, които са били съгласни, / еднакви теглят тук патила зли. / Подобни тук лежат с подобни: / Не може никой да ги изчисли. К. Величков, Ад (превод), 93.

6. Остар. Книж. Свойствен, присъщ, характерен. Твърде тежкото хоратуване подобно е на жените, а бързото на лудите. Р. Попович, Х, 131.

◊ И други подобни. Книж.; И тям (тем) подобни. Остар., сега пренебр. След изброяване, изреждане — означава, че не всичко е посочено, че към изброените предмети, лица, прояви и др. може да се добавят още със сходни качества, свойства, черти. Подаръците били различни — според оногова, комуто се подарява: скъпоценен камък с особена сила, пръчка, която привлича чужди неща, и други подобни. Н. Райнов, КЧ II, 69. Ходихме пак да подаваме заявление за изключително право на дирене нефт и пак, разбира се, вносен лист, такси за скица и тем подобни. Чудомир, Избр. пр, 256. Разговорите станаха по-живи, възклицания някакви, после фъфлене и шумолене, каквото издават платове на женски дрехи, рокли и тям подобни. Ив. Вазов, Съч. IХ, 8. Нищо подобно. Като възклицание за категорично отричане на нещо, обикн. при отговор; съвсем не. — Вашето разбиране ме изненада... ако, разбира се, сам не сте художник? — Аз? Нищо подобно! — отвърна с погъделичкано самолюбие капитанът. Г. Караславов, Избр. съч. II, 320. — Нищо подобно — прекъсна го Ванко възмутен. — Никакъв човек не е идвал при мене, никаква закрила не е искал и аз не знам .. защо ми се задават подобни въпроси. М. Грубешлиева, ПИУ, 269.