ПОДОБОСТРАСТНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДОБОСТРА̀СТНО нареч. Остар. Книж. Угоднически, ласкателски, раболепно, сервилно. Той се смути, от мургав стана вишнев, подобострастно се усмихна и с поклон ѝ подаде стиховете. Ем. Станев, А, 25. — Ти ли тропаше преди малко? — попита той изведнъж с друг глас, особен, крадлив и подобострастно го [Теодосий] изгледа. — Негли ти мене си търсил, а? Ела, ела! Ст. Загорчинов, ДП, 213. — Въпросът е толкова обикновен... — Необикновен, г-це Войновска. Поне за мене е необикновен. И Висарионов се усмихна подобострастно. Ст. Чилингиров, РК, 188.