ПОДОБРЀН

ПОДОБРЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от подобря като прил. 1. Който е по-добър в сравнение с преди, с предишно положение, състояние. Главните причини за това [израстване] са подобрената търговия, внасянето на разнообразни хранителни стоки от различни географски области. Л. Петров и др., БНК, 30. Повечето от хората умират на възраст преди сто години, но подобрените социални условия ..

могат да продължат човешкия живот до неговите естествени граници. ПЗ, 1981, кн. 10, 10. Снощи той беше оставил болния си в значително подобрено състояние. Ив. Вазов, Съч. IХ, 76.

2. Спец. За порода, растения — който е с по-добри биологични качества и с повишена продуктивност в резултат на направлявано отглеждане, селекция, кръстосване и др. Опипваше в тъмното гърбовете на налягалите овце и само по пипането познаваше коя е от подобрената тънкорунна раса. Ст. Марков, ДБ, 351. — Този фий, бай Алисея, е някакъв особен сорт. Подобрен. Ил. Волен, МДС, 155. Разсадниците пускат тази есен около 101 000 сливови фиданки. Сортовете са "Стенлей" — подобрена .. и "Невена". ДТ, 1998, бр. 301, 8.

3. Спец. За метал, сплав — който е с по-добри механични или други свойства в резултат на термично подобряване или на легиране. Във всяка индустриална страна са въведени норми за допустимите количества от примеси за обикновените и подобрените сплави. Н. Николов, М, 183.

Списък на думите по буква