ПОДОЗРИТЕЛНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДОЗРЍТЕЛНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Отношение, чувство или качество на подозрителен. Служителката я разглежда в смесица от любопитство и подозрителност. Това е да нямаш опит в гангстерските дела — тюхка се Юлита. Ат. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 25. Разклатеното здраве на Мина е за нея .. най-малкият проблем в живота ѝ. Истинският проблем — това е подозрителността на родителите ѝ. М. Кремен, РЯ, 173. В сърцето на Султана тлееше постоянна подозрителност. Покорила се бе снахата, но старата не очакваше нищо добро от нейното мрачно примирение. Д. Талев, ПК, 359. Тиверий бил твърде подозрителен и наклонен към мстителност. Казват, че благороднийт Германик паднал жертва на неговата подозрителност. Н. Михайловски, РВИ (превод), 269. Подозрителност на затворен сандък. Подозрителност на закъснение.