ПОДОЙНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДО̀ЙНИЦА ж. 1. Диал. Овца, коза или крава, от която суче малко, обикн. останало без майка. Дали не беше по-добре да бе се омъжила, ако не за тоя, за някой друг? Ала тя не искаше да подмята Веско насам-натам, както подмята овца подойница агнето. Кр. Григоров, ПЧ, 148. — Мен се готви / ягне бозайниче, / що бозало / от девет майки, / девет майки подойници, / десетата негова си. Нар. пес., СбВСтТ, 716. "На теб ще, пиле, преврта / втора майка подойница." / "Пуста да йе подойница, / га не йе мойта майчица". Нар. пес., СбНУ ХLVI, 78. // Овца, коза или крава, чието малко е отлъчено, и тя само се дои; доилка, доилница, дойница. Малките телци и подойниците дават много по-слаб тор, нежели възрастните крави и бикове. Знан., 1875, бр. 19, 298. Подойницата се дои само за мляко, и то от Гергевден до Петровден. СбНУ ХVIII, 165.

2. Остар. Дойка, кърмачка; дойница, дойкиня, доилка, доилница, доителка, доилица, кърмилница. Някои майки .. нямат време да са занимават и да подаят децата си сами, а дават ги в ръцете на различни подойници. Знан., 1875, бр. 7, 106. Други, ако и да оцелеят живи, но отсетне, оставени на някоя невредна подойница или бавачка, такива деца нарядко да отрастат здрави. У, 1870, бр. 1, 6-7. ^● Обр. "Ние сме "млади", казваха тия, ние сме спасителите на България"; но когато видяха че България не е подойница, то свиха опашките си. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 49.

3. Остар. Доилня, доилница. Доилница може се рече за мястото, дето доим кравите, наместо народната дума: подойница. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 12.