ПОДОЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДО̀ЛКА ж. Диал. Жена, която живее в равнината, в подоле. — Тичай, Радке, че я подолки какъв са огън наклали! .. Донес съчки от плета, сбери паздер, че да дигнем пламен до небо. А. Страшимиров, ЕД, 21. — Ами били ли сте и при катунарите подолки? — преплесна Николица така дяволито, че момите на един глас извиха висок, кръшен смях. А. Страшимиров, ЕД, 24.