ПОДОМЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДОМЯ̀ВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; подомя̀ се, ‑ѝш се, мин. св. ‑ѝх се, св., непрех. Диал. Задомявам се. Пасеше овците и си мислеше, дали кя даит Господ и нему некогаж да се сторит и той домакин, да се подомит и да си имат и той стока. СбНУ ХIХ, 127.