ПОДОСТРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДО̀СТРЯМ, ‑яш, несв.; подо̀стря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. С острене обикн. с нож, острилка и под., правя нещо да стане остро; наострям. Веднъж поиска от Миладин ножчето да си подостри молива. Сп. Кралевски, ВО, 17. Едва сега Добри забеляза колко време е прозяпал напусто .. Подостри бързо перото, .. Запреписва. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 608. Редингота извади от джоба на жилетката си кибритена клечка, подостри я грижливо и почна да чисти зъбите си. Д. Димов, Т, 70. Едни караха каруци с прясно отсечени и грубо окастрени трупи — .., а трети, .., подостряха с брадва двата им края. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 515. Двама стари кооператори подострят колчета за доматите. РД, 1950, бр. 121, 4.

2. Прен. Изострям. До вечерта Митата прегладня, жаждата подостри сетивата му и през ужаса на все още далечната, но неминуема смърт му се мярна нейният образ [на Агупката], най-после веществено материален. Р. Сугарев, СС, 96. подо̀стрям се, подо̀стря се страд.

◊ Подострям / подостря перото. Остар. Книж. Приготвям се, настройвам се да пиша, да публикувам нещо. И без правда си си подострил перото срещу г. Априлова и срещу другиго. БО, 1846, бр. 2, 6. Ние им захваляме за ревността, която имат за навиквание в изражавание на онова, .., що подостря перото на народния младеж. ДЗ, 1868, бр. 12, 47.