ПО̀ДОТЧЀТЕН

ПО̀ДОТЧЀТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Адм. 1. За лице — който е материално отговорен и периодически се отчита за своята дейност; отчетен. Не, не съм подотчетно лице и не ми е правена ревизия. Тонич, ББК, 82. Подотчетните лица се отчитат пред счетоводството всяка вечер. ОП, 414. Бързо трябва да се уточнят всички сметки на стопанството с банките и с търговските организации, с подотчетните лица и др. ВН, 1959, бр. 2595, 2. Известно е, че надчетените подотчетни лица при ревизиите не само възстановяват дефицитната сума, но те губят още и право на премиално възнаграждение. ВН, 1961, бр. 2934, 2. // Който е отговорен за някого или за нещо и периодически докладва за своята дейност. Всяко дърво, .., е обявил за обществена собственост, а за здравословното му състояние държи подотчетни стопаните, срещу чиито прозорци се е извисило. А. Гуляшки, ДМС, 127.

2. За период от време — който се отчита, анализира в специален документ, най-често отчетен доклад и под.; отчетен. Във връзка с това трябва да се отбележи и последният, най-радостен и крупен факт, роден през подотчетния период. ВН, 1958, бр. 2066, 4.

Списък на думите по буква