ПОДОХОДВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДОХО̀ДВАМ, ‑аш, несв. (диал.); подо̀йда, ‑еш, мин. св. ‑о̀х, прич. мин. св. деят. подошъ̀л и подошѐл, ‑шла̀, ‑шло̀, мн. ‑шлѝ, св., непрех. Подохождам. Знаеш ли защо подоходва той често у нас? Т. Влайков, Съч. I, 1941, 133. Зе да подоходва и стрина Илчовица — да донесе нящо или да понагоди едно-друго за пътниците. Т. Влайков, Съч. I, 1925. Тя честичко подоходва у стринини Венковичини, било да поиска това-онова, било да се допита до нея за нящо. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 214. — Не дохожда ли тя да я види? — пита баба Ниновица. — Подоходва и тя. А и невястата по-често я спохожда. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 222.

ПОДОХО̀ДВАМ СИ несв. (диал.); подо̀йда си св., непрех. Подохождам си. Или барем защо си не подоходва по веднаж-дваж в годината, па пак да си ходи там по работа. Т. Влайков, съч. II, 6.