ПОДОХОЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДОХО̀ЖДАМ, ‑аш, несв.; подо̀йда, ‑еш, мин. св. ‑о̀х, прич. мин. св. деят. подошъ̀л и подошѐл, ‑шла̀, ‑шло̀, мн. ‑шлѝ, св., непрех. Разг. Дохождам, идвам понякога, от време на време и обикн. за малко, за кратко. — Е, тъй като е, аз ще ви подохождам на гости. Ст. Чилингиров, ПЖ, 64-65. Знаеш ли защо подохожда той често у нас? Т. Влайков, РП I, 112. — Тряба, сегиз-тогиз, да подохождаш в града, .., че хелбет ще ти излезе късметя. Ил. Блъсков, СК, 50. Подохождайте тъдява всяка неделя, играйте с нея на хоро, дайте и да разумее, че и вий влизате в реда на любовниците ѝ. М. Балабанов, ДБ (превод), 112. Няма ли да ни подойдете на гости?

ПОДОХО̀ЖДАМ СИ несв.; подо̀йда си св., непрех. Дохождам си, идвам си, връщам се понякога, от време на време и обикн. за малко, за кратко. Или барем защо си не подохожда по веднаж-дваж в годината, па пак да си ходи там по работата, като чичо Генчо и като уйчо Доко? Т. Влайков, ПСп, 1890, кн. 34, 7. Радваше се и Гошо, който си бе подошъл за сватбата. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 198.

— Друга (диал.) форма: подоха̀ждам.