ПОДОЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДО̀ЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Който се намира под окото. Едвам заранта, когато разплиска студена вода по лицето, когато забият камбаните за утринна .. послушникът взема връх над хайдутина и от терзанията остават само тъмните подочни сенки. Н. Хайтов, ШГ, 151. Мъничките лъскави очи, .., се въртяха на всички посоки, изпъкнали над подочните торбички. Д. Добревски, БКН, 21. Великият войвода и не погледна нататък, .., но войниците избутаха някого по-напред и в трептящата бледа светлина около огъня се показа още по-бледо брадато лице с изпъкнали подочни кости. Д. Талев, С II, 218.

2. Остар. За зъб — кучешки. У здрави, читави уста на отрасъл чловек требува да стоят, .., 32 бели здрави зъби. От тях 8 са предни, ..; до тях стоят 4 подочни .., а зади тях 20 кътника. КН, 1873, кн. 5, 15. Самий образ (форма) на зъбите показва каква храна е насочило чловеку естеството; то му е дало подочни зъби, каквито имат зверовете, които ядат мясо. КН, 1873, кн. 5, 15-16.