ПОДОЧУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДОЧУ̀ВАМ, ‑аш, несв.; подочу̀я, ‑у̀еш, мин. св. подочу̀х, прич. мин. страд. подочу̀т, прех. 1. Чувам (нещо) слабо, едва-едва, откъслечно. Подофицерът (той пък беше едно кученце от карловските села) го подочу и му кресна: — Ненко-о, жи внимаваш какво приказваш — да не настъпиш котето за опашката! Тарас, СГ, 72. Калинката се стресна в съня си и без да ще, подочу нещо от разговора им. П. Бобев, ЗП, 84. — Аз се намирам в положението на човек, който е подочул част от един разговор, предназначен не за него. ССГ (превод), 165.

2. Чувам, научавам нещо от разговора на някого или от мълва, слух, но нямам увереност, сигурност в неговата истинност, достоверност. — Ний тъй, от тоз, от оня подочуваме, юначе .. Случайно! .. Ей на, за четата лятоска, казват хората, някакъв комитет я пратил. Та ти чу ли там за тоя комитет? Ст. Дичев, ЗС II, 234-235. Пък и коне сте имали, тъй подочухме. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 307. След два-три дни митото ще се увеличи близо четири пъти. — А бе аз подочух такова нещо — каза неуверено Стайно, — ама не повярвах. В. Геновска, СГ, 14. Нещо подочух, такова — позапъна се Милана, — за твоята болест и севдата ти била виновна. Прощавай, че се меся в таквиз работи. Ст. Мокрев, ЗИ, 329. подочувам се, подочуя се страд. подочува се, подочуе се безл. Откъде дойде той? Имаше ли семейство? .. Никой не знаеше. Подочуваше се само, че на младини Карл имал красива жена, която много обичал. Ив. Планински, БС, 16.

◊ Подочувам / подочуя с половин ухо. Разг. Узнавам, научавам нещо, бегло, без увереност в неговата истиннност. Йоан Геометър беше подочул нещо досега, но с половин ухо, та слушаше поразен. А. Дончев, СВС, 33.