ПОДОЧУ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от подочувам и от подочувам се. Пилат попитал народа: — кого искате да ви пусна, Варвара ли или Исуса ..? Народът, по подочуване на членовете на Събранието, зел да вика: — Варвара искаме да пуснеш! Д. Манчев, НН (превод), 114.