ПОДОЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДОЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; подоя̀, ‑оѝш, мин. св. ‑оѝх, св., прех. 1. Доя малко, за кратко време добиче с ръце или с доилен агрегат добиче.

2. Диал. Кърмя, надоявам дете, обикн. за кратко време или малко. Кака Дона облече детето, подои го, па го даде Пеки да го държи. Т. Влайков, Съч. II, 69. Отново пое детето и го намести в люлката. То запищя, но майката разтвори пазва да го подои. Д. Марчевски, ДВ, 110. Женските [на кита] не снасят яйца, като по-многото други риби, ами раждат и подояват чадата свои. П. Берон, БРП, 113. Ъгра Стоян са помоли: / "Либе Стоене, Стоене, / земи ма, либе, отпрегни, / че ми йе мляко придошло, / детето трябва да плаче!"/ Па си Стояну смилило / дома си бързо да иде, / детенце да си подои. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 126. — Нани ми, нани, мужко детенце, / .., / дъжд ще удари, окъпе ще те, / слънце ще грейне, осуши ще те, / до̀ ще кошута, подои ще те. Нар. пес., СбВСтТ, 771. подоявам се, подоя се страд.