ПОДПАЛВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДПА̀ЛВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от подпалвам и от подпалвам се. Златан, както всяка вечер, взе под мишница сухи съчки за подпалване и слезе в долната махала у лелини си. Ил. Волен, БХ, 23. Той [Левски] се бе отказал от подпалването на целия град, мярка жестока и недостойна за идеите, на които служеше. Ст. Дичев, ЗС II, 522. Иван, учителят Петко и още четирима млади селяни бяха затворени в градската тюрма, обвинени в подпалването на Стоиловата механа. Хр. Максимов, СбЗР, 36. Благодарение на общинския кмет Христо Тодоров, старши стражар Мало Иванов .. и еврейчето Юсеф, с риск на живота можаха да спасят другите здания от подпалване. БД, 1909, бр. 31, 3.