ПОДПЕТЀН

ПОДПЕТЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. св. страд. от подпетя като прил. За обувки — който е със смачкана, деформирана, задна и странична част над петите, обикн. поради носене като чехли. Учителят закрачи насам-натам из стаята, повлече смазаните и подпетени чехли. Ем. Станев, ИК I и II, 396. Но момичето беше още втори курс и дори предложи да поправи огромния "Супер". — Ха! — хазайката го изгледа от подпетените гуменки, които то носеше вместо чехли, чак до чипия нос. Л. Михайлова, Ж, 22. Като дойде [даскалът] отгдето е бил, дойде с едни подпетени обуща и с две дрипави черги, ала сега в селото ни той е пръв по имане. СбНУ ХVIII, 568. Веднаж един от нашите чорбаджие, който обича да ходи с подпетени калеври и да са секне с липискански пош, предложил на бая ви Бачка следующия вопрос. Знан., 1875, бр. 19, 303.

Списък на думите по буква