ПОДПЍРАМ

ПОДПЍРАМ, ‑аш, несв.; подпра̀, ‑ѐш, мин. св. подпря̀х, прич. мин. св. деят. подпря̀л, ‑а, ‑о, мн. подпрѐли, прич. мин. страд. подпря̀н, ‑а, ‑о, мн. подпрѐни, св., прех. 1. Само несв. Крепя, придържам отдолу нещо обикн. високо или разположено хоризонтално, като му служа за опора, подпора; поддържам, придържам, подкрепям. Гора дебели стълбове подпира дъсчения таван. Х. Русев, ПС, 98. Две тухлени колони върху поставки от хубаво издялани камъни подпираха балкончето. Кр. Григоров, Р, 170. Изважда сетне от ковчега бели пешкири с шарени посфорчета по края и с везани китчици, та ги окачва на дървените куки, що подпират полиците, долната част на които е извита като пиленце. Т. Влайков, Пр. I, 11. Съмнителна, скръбна виделина пада въз голите, издраскани и опушени стени, които подпират влажен и тъмен свод. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 105. Колкото повече ся

копае една рудница, толкова по-дълбока тя става. За да не би горнята ѝ част да падне върху работниците, те я подпират с полегати стълбове. ИЗ 1874-1881, 1882, 4. Град Кратово се пресича с много реки, над които има 13 каменни мостове, ..; един от мостовете се нарича .. Юстинов. Тоя мост подпират пет високи кули. Е. Каранов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 128. Обр. Той [Персенк] наистина беше висок, .. беше красив, ала някак смирен и ясен, но сега — сега могъщият му лоб подпираше заоблаченото небе. Н. Хайтов, ШГ, 7. Над нас Мургаш израства мощен, / небето синьо с плещест гръб подпрял. В. Андреев, ПР, 72. Че всяка израстнала сграда, / подпряла небесния свод, / е крепост. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 109.

2. Поставям опора, подпора под нещо или отстрани на нещо, за да остане то горе, високо или изправено вертикално, без да пада, без да се движи, премества или да се накланя; поддържам, придържам, прикрепям. Кой какво прави — Добри все в пилчарника. Инсталацията доизкусурява, жици подменя, фасунги, ключове и крушки поправя. Пък вечер подпира оградата откъм улицата да не падне. Тарас, СГ, 59. Подпря [мъжът] крака на масичката, разклати я предпазливо. Бл. Димитрова, ПКС, 27. Непознатата подпря с два камъка колелата на количката си и радостно дойде при Фани. Д. Димов, ОД, 155. Вляво от Велко бе залегнал между два камъка Китан Щъркот — .. Между двата камъка той бе подпрял пръта на знамето — не искаше види се, да се раздели с него. Д. Талев, И, 584. Той вдигаше трънавите стебла и ги подпираше с буци от пръст, когато птичетата църтяха в ближний гъсталак. М. Балабанов, ДБ (превод), 38-39. // С гръб или с нещо натискам, притискам врата, капак и под., за да остане затворена или отворена и да не може да се отвори или да не се затвори сама. Мина [Богдан] през двора и направо влезе в зимника, разтвори добре вратата, подпря я с дърво, взе крината и отиде в хамбарите. К. Петканов, Х, 61. Арон много не се мая, подпря вратата с няколко стола,.., и дръпна завесата. Ст. Загорчинов, ДП, 269. Султана сама заключи портата, накара Кочо да я подпре и с една дебела греда. Д. Талев, ПК, 591. — Слушай, Ян Бибиян, я ми помогни малко. Подпирай от тая страна капака.. Ян Бибиян мълчаливо и с готовност хвана тенекиения капак, а Франц се наведе и почти завря главата си вътре. Елин Пелин, ЯБЛ, 13. // Държа, придържам някого за ръка, под ръка, през кръста и под., за да не падне или за да остане прав, изправен. Златка го хвана за рамото, помогна му да се изправи. Вълко направи крачка към прозореца и политна. Златка подпря гърба му с ръце и не го остави да падне. К. Петканов, П, 102. Жените вдигнаха болния и като го подпираха под мишници, изведоха го навън. Елин Пелин, Съч. IV, 39. Учех я да плава ту обикновеното класическо плаване, ту по гръб, като лекичко я подпирах с ръка за кръста. Д. Калфов, Избр. разк. 304. Люция се преви на коня си и щеше да падне, ако не беше я подпрял един от конниците. Ч, 1875, бр. 8, 383. // Разш. Разг. Поставям плътно, опирам, допирам оръжие о някого, като не му давам възможност да бяга, да се съпротивлява. Едит хвърля бърз поглед зад гърба ми, дето сивокосият мълчаливец ме подпира с калибъра си, и в отговор се чува нисък глас с доста твърд акцент: — Нека кара към Амстердам. Б. Райнов, НН, 471.

3. Поставям ръка, ръце или лакет, крак, коляно и под. някъде, върху нещо, на нещо, за да ми служи за опора, подпора на тялото или негова част, за да заемат определено положение. Подпрял ръце на сабята си, седнал във файтона Раковски не преставаше да ги [легистите] гледа. Ст. Дичев, ЗС I, 237. Останал сам в стаята си, той подпря ръце на колената си и стисна глава между двете си длани. Д. Талев, ПК, 161. Той [Христо] разкъса яката си, скъса копчето и на ризата, сбърчи чело, подпря лакът о масата. Ст. Дичев, ЗС I, 543. Сега от очите ѝ рукнаха изобилно сълзи. Тя подпря лакти на коленете си и на воля се разрида. М. Грубешлиева, ПИУ, 192. На колан сърмоошит ръце / подпряла, весело тя гледа. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 173. // Държа, придържам главата си, страната си или под брадата със свита ръка (ръце), обикн. седнал, като израз на душевно смущение, притеснение, при съсредоточаване, мислене и под. Николина се качи [в стаята]; седна до масата и подпря глава. Г. Райчев, ЗК, 76. Изповед — написва на един дъх. А сетне подпира лице на свитите си юмруци и дълго остава така. К. Странджев, ЖБ, 64. С изкривено от отчаяние лице тя седна на леглото и немощно подпря брадичка в дланите на ръцете си. Д. Димов, ОД, 38.

4. Обикн. с предл. до или на. Поставям нещо между или до други неща, за да се закрепи, да не падне, да остане във вертикално положение или под ъгъл; опирам, облягам. — Новото е туй, — каза Джапар, като подпираше пушката си до стената и се канеше да седне,.., че снощи си дойде Чауш Ибрям. Й. Йовков, ПГ, 20. Клисарът е сложил вече иконата, подпрял я е на високия камък. А. Каменова, ХГ, 110. Тодора се изправи и пламна цяла. Тя нему отговори. Подпря метлата до стената и се замисли. К. Петканов, БД, 16. Той поиска стълба, подпря я на една греда и дълго разглежда там нещо. Ем. Станев, ЯГ, 41.

5. Прен. Разг. Оказвам материална и морална помощ на някого като му служа за опора; подкрепям. Гаврил Хлътев съзнаваше, че турчинът говори мъдро, но си казваше, че

колкото и да подпират империята на османлиите, другите ще гледат преди всичко собствената кожа, ще предоставят империята на волята на аллаха. Л. Стоянов, Б, 15. Имаше една мома Евгения, на Петруновите, която често идваше у нас за брашно .. — Вие — казва — си имате кон, стар човек подпира домът ви, питате ли ни, че сме само жени. Кр. Григоров, Н, 198. Една чиновническа служба да вземеш пак трябва да имаш подводници. Някой трябва да те подпре. И. Петров, ПР, 140. И Мурад .. ведно с Митхатът, / .., / нови реформи, фермани вадят / за да подпират трона разклатен. НБ, 1876, бр. 18, 69. // Поддържам, подсилвам действието на нещо. От Мурат кория две-три гайдуници просвирват за нагласа и след малко три гайди — Ангеловата, на Дяко и на Спиро Македончето — подхващат кратко и равно песента за Ангел войвода. Отначало Ангеловата джурица води, ручилото на Дяко я подпира, а Спиро Македонеца приглася. Н. Хайтов, ШГ, 141.

6. Прен. Разг. Заставам насреща на някого или нещо като го спирам, възпирам; пресрещам. — А и ние сме били голямо нещо, брей! Какви армии подпряхме долу! И трябва да ги подпираме. Още малко, докато Дойчо да ги напъне при Вердюн и да ги натика в морето. Г. Караславов, ОХ II, 73.

7. За болка, силно чувство, обикн. притеснение, мъка, страдание и под. — създавам усещане на тежест, стягане в гърдите, стомаха; притискам, задушавам. Нещо подпря отвъртре Нонкините гърди и тя с мъка се сдържаше да не заплаче. И. Петров, НЛ, 229. За първи път Пинтеза усети, че в неговата къща има още един стопанин, че бащината му воля отсега нататък няма да се слуша. Нещо го подпря в гърдите, задуши го, а ръката му, .., бавно и безсилно се отпусна надолу. И. Петров, НЛ, 138. Души го нещо в гърдите, подпира го ей тука е. Й. Йовков, ЖС, 11.

8. Прен. Жарг. Стоя прав някъде в бездействие или очакване, обикн. продължително време. Приятелите подпирали стените вляво и вдясно от изхода, в дългите си до петите шлифери мязали на гранитни колони; илюзията за започналото гангстерско нападение [на банката] била пълна. А. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 16. Дора (като влиза): — Салют! Какво си се вързал в къщи. Нали каза, че ще излезем. Откога подпирам пред "Славянка". К. Кюлюмов, ПШ, 70. — Ами какво да правя сега, маме? .. — Стой там та подпирай стената, отвърна слугинята насмешливо. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 4. — Какво подпираш дървото, Нейчо? — приближиха се бързи стъпки зад него и някой сложи ръка на рамото му. А. Каралийчев, СР, 72. Може някой да ти хвърли око и да си поживееш, .., а след това да подпираш електрическите стълбове на улица "Сердика" и да молиш пияниците да прекарат нощта с теб срещу двадесет лева. Д. Кисьов, Щ, 24.

9. Остар. За мисъл, чувства, възглед, идея и под. — представлявам морална опора за някого или нещо; подкрепям, поддържам. Самоуважението подпира и осветлява живота еще и на най-простака и сиромаха. Й. Груев, СП (превод), 255. Така славната деятелност на едного подканя и запаля на труд и други люди, .. Ето де е голямата сила на примера, който подканя всякого за да му ся дивее и да го следи, па подпира и крепи истинското благородство на ума! Й. Груев, СП (превод), 301.

10. Остар. Обосновавам, доказвам нещо (мнение, възглед, теория, идея и под.); подкрепям. Сякоя истина е турната на мястото си в изнисане на цялото. ..Тя води, тя подпира друга една истина. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 14. Доказателствата, с които той подпира славенската теория, са много слаби. М. Дринов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 220. Граф Клаендон подпира и развива това мнение [за града]. ЦВ, 1856, бр. 276, 1. подпирам се, подпра се страд.

ПОДПЍРА МЕ несв.; подпрѐ ме св., непрех. Усещам тежест, болка, стягане и под. в гърдите, стомаха или под лъжичката обикн. при болест или при силно чувство на притеснение, страдание, мъка и под. — Така, Хюсеин ага, ей тука под лъжичката като ме подпря, че боде като кол, ..; болест, ти казвам, дето не е пащал никой. Ц. Гинчев, ГК, 80.

ПОДПЍРАМ СЕ несв.; подпра̀ се св., непрех. 1. Използвам като опора нещо (бастун, патерица, мебел, стена и под.) или някого за да стоя устойчиво, ходя, без да се клатя, накланям, падам, обикн. поради болка, недъг, старост и др. По лицето на стареца се изписа неспокойство, па сякаш и краката му не държеха вече, та се подпря по здраво на патерицата. Ст. Загорчинов, ДП, 258. И като се подпираше тежко на бастуна си хаджи Василий седна на столчето, което му поднесе Гина. Ст. Дичев, ЗС I, 257. Подпирам се на пушката, но усещам, че силите ме напущат. Л. Стоянов, Х, 28. — Мълчете! Чуйте Народния войвода! Заедно с това те напънаха назад и опразниха малък кръг свободно място. Там побледнелият Раковски се подпираше на сабята си и дишаше тежко. Ст. Дичев, ЗС I, 240. Баща му, който сечеше дърва пред колибата, се подпря на брадвата и го слушаше с постоянно сменящо се изражение на лицето. Д. Фучеджиев, Р, 79. По пътя тя вървеше близо до него, подпираше се на ръката му, като се изправяше на пръсти, казваше: Виж, че съм колкото тебе. Елин Пелин, Съч. I, 92. // Задържам се, запазвам определено положение, поза, като съм се опрял на някого или нещо, което ме крепи, което ми е опора, подпора. Той [Захар] заобиколи зад къ‑

щата и през тясната пътека, покрай плета, се промъкна до пруста, на който върху няколко дирека се подпираше нависналата стряха. М. Кремен, СС, 119.

2. Използвам като опора ръцете си, лактите си или нещо стабилно, за да се изправя или да остана прав. Тя се подпря на лактите си и се поиздигна на възглавницата. Ив. Вазов, Съч. ХI, 95. Магарето прибра крилете и опашката си, .., а ездачът скочи от него, падна на колене и почна бързо да се навежда и изправя, като се подпираше на ръцете си. Елин Пелин, ЯБЛ, 65. Майка му се подпря на стената, изправи се, дойде при него. К. Петканов, ЗлЗ, 9. Запаля цигара, подпра се на възглавницата и продължавам да си мисля. Д. Ангелов, ЖС, 43. Подпрях се с лакти на стола и се надигнах.

3. Опирам тяло или част от тялото си на нещо, за да ми послужи за опора, когато отпускам тялото си, за да не падна, да се закрепя; облягам се. Павел беше се подпрял до тезгяха и водеше дълъг и тайнствен разговор с кмета. Елин Пелин, Съч. III, 63. "Ще изядем земята, дърветата като гъсеници или скакалци". — Керанов се подпрял на една дюля сред градината. Д. Вълев, Ж, 108-109.

4. Остар. и диал. Основавам се на нещо, използвам нещо като доказателство, довод, аргумент, да извърша или реша нещо, че е правилно. Доказателствата [за същината на това, което наричаме душа] в такива случаи се подпират предимно на внушения или на авторитетността на лицето, което говори и мисли. Р, 1927, бр. 248-249, 3. — И аз ще ти напиша едно писмо, но ти на писмото ми само не се подпирай, а купи от Махалата малко мед армаганец да му занесеш, че те, големците, не обичат празните ръце. Н. Хайтов, ДР, 142.

5. Остар. и диал. Спирам се, задържам се в едно определено положение, състояние, без да се движа или развивам, променям и под. Зеха да изкарват евреете от немско авлии и пешкире два пъти по-евтини от нашите .. Подпряха се нашите стоки: търговците престанаха да ги зимат. Т. Влайков, Съч. II, 182. — Понякога нощем подпрат се клепки, не мога да заспя. П. Тодоров, Събр. пр, 176.

Списък на думите по буква