ПОДПИРАЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДПИРА̀ЧКА ж. Разг. Нещо, което служи за подпиране. "Нещо друго ми дай да се подпирам " — помоли жената .. Йоно извади ножа, клъцна дръвце, .. и го даде на жената. "Това по̀ бива за подпирачка". Й. Радичков, СР, 68. Бастуните и патериците, заковани на бряста пред банята, бяха най-убедителната реклама за лечебността ѝ. Болните пристигаха значи, с помощта на тия подпирачки и след няколко само потопявания те им ставаха ненужни. Чудомир, Избр. пр, 172. Затвори портата добре и сложи подпирачката.