ПОДПИС —Речник на българския език — алтернативна версия
ПО̀ДПИС м. 1. Собственоръчно, обикн. съкратено изписано име или инициали на писмо, документ (разписка, заявление, заповед, декларация, меморандум и под.) или друг писмен текст, обикн. с официален характер, за да се удостовери, кой е авторът му. То [писмото] носеше подписа на Бенковски. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 44. Най-голямо внимание обръщаше на собствения си подпис, който украсяваше с всевъзможни завъртулки на края. Г. Белев, ПЕМ, 103. — Методиев извади от вътрешния джоб на сакото си една разписка. — Твой ли е този подпис? М. Марчевски, П, 159. Писмата в раницата са се измокрили .. Писмата с едрия, разкрачен почерк и с подписа накрая: Р. Л. Стоянов, Х, 45. Там [в манастира] са се пазели спомени за старото българско царство, свързани с живота и подвизите на Ивана Рилски, .. опазен е бил хрисовула на Иван Шишман с царски подпис и печат. Б. Пенев, НБВ, 44. Печатът ще са придружава винаги с не по-малко от три подписа, а именно: от председателя или подпредседателя, касиерина и секретаря. НБ, 1876, бр. 11, 43. // Име, псевдоним (или част от него), инициали и под. като знак, удостоверение за посочване на авторство на литературна, музикална творба, картина или друго произведение на изкуството. Спомних си още, че не друг, а мълчаливият исторически писател Стоян Загорчинов беше намерил подписа на боянските стенописи и оттогава те носят името на майстора си "Ръка Илиева".
С. Северняк, ИРЕ, 230-231. За запознатите само външно с Алека, .., се криеше известна изненада, когато те четяха неговите фейлетони и спираха поглед на подписа под тях — Щастливец. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 152. Неговите дописки в "Турция" под подписа Иван Стоянов и пр, свидетелствуват, че г. Стоянов е велик човек. С, 1872, бр. 401, 319.
2. Собственоръчно изписано име, част от име или негови инициали като израз на съзнателно и доброволно удостоверяване, че лицето е уведомено и приема определени условия, задължения и под. или че изразява съгласие, поддръжка към определено мнение, искане, протест и под., изразени в писмен текст, обикн. с официален характер. Сън не ме хваща вече, иска ми са и мен... разбираш я? — да я препаша [сабята] .. — Байно, приближи са до масата да засвидетелствуваш с клетва и с подпис ония огнени думи, които ти изказа пред малко! З. Стоянов, ЗБВ I, 367. Правят заявление, събират подписи — искат да се махне воденицата. Й. Йовков, А, 69. Началникът извади от чантата предаденото му по-рано от Прангата заявление с двесте подписи от Буковци. Т. Влайков, Съч. III, 208. Следующето прошение, с дата Ц-д 16 септ. 1876 и с подпис: "Българо-християнските жители на Балканския полуоствров", е изпроводен на Н. Ексцеленство княз Горчакова, ..; на Н. Ексцеленство кн. Бисмарка. НБ, 1876, бр. 47, 184. // С гл. вземам, давам, събирам, слагам, турям, оттеглям, тегля и др. Съгласие за нещо, което се изразява официално чрез собственоръчно написано в документ собствено име. Както за това, че му ся дават документи, така и че му е обявено за допълнението на свидетелите, от подсъдимий ся зема подпис, а ако е безкнижен, подписът ся дава от другиго, комуто той доверява. ВП, 106. С тебе ние бяхме направили условие — когато ми препродаваше имота, да ти плащам 10 процента от чистия приход. Това условие, макар да не съм давал за него подпис, е признато от мене и ще се изпълнява. Д. Немиров, В, 61. Затова ся принудихме, та писахме на господина Георгакий, че как занапред не познаваме тая комисия и да си искаме подписите, с които преди время я оздравихме. АНГ I, 79. И затова е подета сега тази работа навсякъде: хората гласуват протести, изпращат телеграми, събират подписи, правят изложения, във вестниците пишат — искат амнистия за всички политически затворници. Д. Бозаков, ДС, 17.
3. С предл. за, срещу и (остар.) на. Адм. Подписване обикн. на официални книжа, документи и под. Телеграфът ще протрака процентовия показател в министерството, неговият [на Евстати] заместник ще състави таблицата, ще продиктува късичък доклад на машинописката и ще го занесе за подпис при началника. А. Гуляшки, МТС, 142-143. Една сутрин кадровикът го извика и му предаде срещу подпис всички негови документи заедно с едно бяло листче, в което пишеше, че инспекторът Илко Илиев напуска работа по споразумение. Н. Каралиева, Н, 47. Душко Добродушков, .., като занесе веднъж на подпис някои книжа в дома на господин управителя, намери го, че яде заедно с жена си и децата си тиква. Елин Пелин, Съч. I, 200.
4. Остар. Подписка, абонамент, обикн. за книга или издание на периодичния печат. Чтото има да събирате още пари от подписите за физиката ми, нека стоят тия,.. та щем ги прихвана, кога си виждаме окончателний хесап. АНГ I, 1. По това предобявление не трябваше нито сега да се започене, защото толкоз подписи спомоществователски и досега не ми са дошле. М, СбПер. п I, 42.
◊ Министерски подпис. Разг. 1. Съкратено собственоръчно изписване на част от името и името на фамилията или инициалите им, обикн. с някои калиграфски особености, за да не може да бъдат имитирани. Ръката му [на шефа] завъртя министерски подпис. Удари печат [върху писмото]. Бл. Димитрова, ПКС, 330. Радил му подаде една бележка: — Дръпни отдолу министерския си подпис, за да се види, че съм ти връчил поканите! К. Калчев, ПИЖ, 165. Слагам / сложа (турям / туря, драсвам / драсна, тегля, удрям / ударя ) <един> подпис; слагам / сложа (турям / туря, драсвам / драсна, тегля, удрям / ударя) подписа си. Разг. Подписвам. Отряза го дядо владика, сложи му резолюцията, тегли му отдолу един подпис, усукан и замотан на девет възела, и го препрати на наместника за изпълнение. Чудомир, Избр. пр, 115. Сто и четиридесет души сложиха подписа си под тая резолюция. В. Геновска, СГ, 226. Взема [Горов], та си туря подписа под Ботьовът отдолу на депешата до вестиниците. З. Стоянов, ХБ, 298.