ПО̀ДПЛАНИНА

ПО̀ДПЛАНИНА ж. Рядко. Подножие на планина; поли, подпланиние. Има си градецът ни и Земеделска банка, и читалище, и участък, но най-видното му учрежодение е околийският съд, гдето се сбира по делби и омразлъци селянията от многолюдните села чак до подпланината. О. Василев, ЖБ, 226.

Списък на думите по буква