ПОДПЛАТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДПЛАТЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. За дреха, шапка, обувки и под. — който е покрит от вътрешната си страна с подплата, хастар. В този момент из стръмната стълба на отсрещното здание, .., слизаше един възнисичък човек, с шаечно подплатено палто и с голям заострен калпак. Т. Влайков, Съч. III, 15. Един от тях носеше триъгълна, подплатена шапка на съдия. Е. Йончева, ЗГ, 50. В очакване да лумне огнището тя наметна подплатено джубе, .. и отдръпна завесите от прозореца. М. Смилова, ДСВ, 111. Той носял пурпурова туника и .. подплатена тога. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 257.

2. За предмет, съоръжение (врата, куфар, чанта, сандък, калъф, писмо, таван и под.) — който е покрит от вътрешната си страна с подплата. Подплатената врата между ка‑

бинета и приемната се отвори тихо. Ст. Чилингиров, РК, 83. Двете кукумявки живеят в тавана на моята малка къща под планината. Те са намерили убежище в подплатената дъсчена стряха и там се боричкат денонощно. Ламар, ГМ, 22. Инак то беше като всички досегашни писма — с дебел, здрав, лъскав подплатен плик. Г. Караславов, Избр. съч. I, 371.

3. Разг. За завивка, одеяло, юрган — който е с чаршаф; чаршафосан. Споменът за тая нощ накара Борча да потрепере. Той стана, пристъпи до леглото, заметна с подплатеното одеяло жена си. Н. Нинов, ЕШО, 52. Тя му помогна да се съблече и го зави с .. подплатено одеяло, .., сетне легна до него и му прочете две приказки. Г. Мишев, ЕП, 204.

4. Диал. За дреха от народната носия — който е бродиран, везан с подплата (в 7 знач.), подплатник. Оставай си сбогом, / равна Романийо, / пък ми се надявай, / мила моя мамо; / и да ми разгънеш / бялата ми риза, / подплатеното фустанче. Нар. пес., СбНУ VII, 95. Калинка в пътя вървеше, / .., / спуснала поли до земя, / подплатен сукман до пети. Нар. пес., СбНУ ХХV, 118.