ПОДПЛАШВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДПЛА̀ШВАМ, ‑аш, несв.; подпла̀ша, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Предизвиквам у някого уплаха, стряскане, обикн. внезапно, изведнъж; изплашвам, уплашвам. Но скоро той разбра, че и тука трябваше да внимава и да държи здраво юздите в ръцете си, защото всяка каруца, която издрънчаваше отзад и искаше да го задмине, подплашваше конете му. Й. Йовков, ВАХ, 29. Един или двама от глутницата избикаляха издалече, промъкваха се зад заека и го подплашваха. О. Василев, ДГ, 55. Настъпи часът на змиите и зелените гущери. Накъдето и да шавнехме, подплашвахме цели рояци от тия комай единствени владетели на запустелия "Бабин град". Н. Хайтов, ШГ, 249. Тие [черкезите] са отбивале у селата, .. и, като подплашвале селените, обирале и плячкосвале каквото им са падне на ръцете. НБ, 1876, бр. 16, 11. На ловци обаче не приличат, защото никой от тях се не озърта по звяр или по птица, нито подплашва птиците, за да стрелят връз тях.

Ст. Ботьов, К (превод), 97. Па подухна ветър низ морето, / собори му [на Марко] калпак самурлиа. / Калпак падна, та му кон подплаши, / та се сепна Марко и събуди — / насреща му старец белобради. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 21. подплашвам се, подплаша се страд.

ПОДПЛА̀ШВАМ СЕ несв.; подпла̀ша се св., непрех. Внезапно, изведнъж изпитвам страх, обзема ме страх, уплаха; изплашвам се, уплашвам се. Понякога, .., било че усетят наблизо вълк, било че изтрещи отгоре им гръмотевица, конете на хергелджията се подплашват. Й. Йовков, ЧКГ, 70. Тия [хората], като са падплашат, та побегнат. СГ, 1894, кн. 1, 457. Биволите са подплашват от този труп и, като бесни, повличат из долища и трапища, ударят каде брега, хрясват колата у един чукан. Ил. Блъсков, ПБ III, 32. Свиле са вити вирушки, / връше със връше удари, / а Бальо ми са подплаши, / че са млади айдуци. Нар. пес., СбНУ ХLI, 410.