ПОДПЛЕС —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ДПЛЕС м. Диал. Наклонена, полегата местност, обикн. склон на планина, хълм. Дружината се люшна низ полуотснежените ребра на Демир капия — едни скачайки като кози от камък на камък, други хлъзгайки се неудържимо по голите песъчливи подплеси. П. К. Яворов, ХК, 178-179. Размахват клони случайни борики по заледени подплеси, като че викат зверовете. П. К. Яворов, ХК, 11.

◊ Излизам / изляза на подплес. Диал. Не успявам, не сполучвам, провалям се (Н. Ге‑

ров, РБЯ). На подплес. Диал. Полегато, наклонено, накриво. Петър Осоговец приседна на подплес върху една бъчва със син камък, па рече смръщено: — Псета ти яли войските, старче! Н. Райнов, КЦ, 123. Мехмед Али поиска ятагана.. коленичи на подплес, .., замери, гръмна и книжката падна от ножа на земята. Ц. Гинчев, ГК, 190. В полето спуска се далекоглед сокол, / а лястовици рой по него се потирят / .. / Ту го спреварят, ту на подплес префучат / край него. П. П. Славейков, Събр. съч. ХI, 27.