ПОДПЛЪ̀ЗВАМ

ПОДПЛЪ̀ЗВАМ, ‑аш, несв.; подплъ̀зна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. подплъзнат, св., прех. Диал. 1. Плъзвам нещо отдолу, под нещо; подмушквам. Той подплъзна плика под вратата.

2. Подхлъзвам (Н. Геров, РБЯ).

ПОДПЛЪ̀ЗВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; подплъ̀зна се, ‑еш се, св., непрех. Диал. Подхлъзвам се. — Мене две кола чегареж да ми дадат, аз се не качувам! Ще се подплъзнеш, та ще станеш на пихтия доле! Ст. Даскалов, ЕС, 188. Подплъзне се Савата, изпсуе и тананика робската песен на Радю — чобана: тъжна и безкрайна. А. Страшимиров, Съч. V, 71. Щом мишката се упъти към заложената захар.. тя се подплъзва и пада във водата. Гр, 1906, бр. 17, 270.

Списък на думите по буква