ПОДПОЛИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДПО̀ЛИЕ ср. Рядко. Книж. Тайна, конспиративна дейност, обикн. с политически характер, насочена против властта; нелегалност. Матьо се бе върнал отново в града, продължаваше да работи в дълбоко подполие и правеше всичко възможно да открие кой е предателят. Д. Ангелов, ЖС, 556. Други хиляди и десетки хиляди комунисти, .., потънаха в дълбокото подполие на градовете. К. Ламбрев, СП, 14. — И ние сме нещо като инженери в подполието. .. Буйна ще потече народната река, щом се отприщи и ѝ се даде път. З. Сребров, Избр. разк., 23.

— От рус. подполье.