ПОДПОРУЧИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ДПОРУ̀ЧИК, мн. ‑ци, м. 1. В армията и полицията в миналото — първият офицерски чин, с една степен по-нисш от поручик и съответстващ на младши лейтенант. ‑Той е енергичен — .. завършил е школа за запасни офицери.. Струва ми се, че има чин подпоручик. К. Калчев, ЖП, 232. При Еленски имаше гости: познах гласа на бай Симеон, .. Този глас се отделяше от другите — звучен, гърлест, стоплен от естествен, задушевен патос. Такъв го знаех от школата за запасни подпоручици. М. Кремен, Б, 182. Има от всички чинове — полковници, майори, поручици и подпоручици. Л. Стоянов, Х, 65-66. Върнал се бе от училище малкият ѝ брат Цанко — гимназистът, а след него влизаше и другият ѝ брат Начо, подпоручик от Румелийската милиция. В. Геновска, СГ, 167. Никола се спира поразен и замаен, като гръмнат. Стоил носеше Варенова! .. — О, господин подпоручик! — повтаря той. — Господин подпоручик! Й. Йовков, Разк. I, 90.

2. Лице с такъв чин. Подпоручикът стана, но още със ставането си политна на една страна. Й. Йовков, ВАХ, 60. Тъмнокосият елегентен господин обличаше бързо и с подскачане палтото си. Двама гвардейски подпоручици го чакаха с отегчени лица. М. Грубешлиева, ПП, 19. Войниците видяха подпоручика, повдигнаха се мързеливо и вяло отдадоха чест. Д. Кисьов, Щ, 192.