ПОДПРЀТНАТ

ПОДПРЀТНАТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Остар. и диал. Прич. мин. страд. от подпретна като прил. 1. За ръкав, крачол, поли и под. — запретнат, засукан, навит. Чичо Петър Хрътката остави бай Спиридона да подпира с подпретнати ръкави и по жилетка вратата на кръчмата си. Ст. Чилингиров, ХНН, 13. Къде смрадличавия дръвник тя [баба Станка] изправи костелива снага, намести в подпретната престилка сбрания клечулак и тъжно някак се загледа. Ц. Церковски, Съч. III, 95. Тя [Доца] изтърси набързо набраното грозде в подпретнатата си пола, мушна косерчето вътре. Ц. Минков, МЗ, 81. Блести яката му, блестят маншети, / дори кога изут, през каловете / върви с подпретнати крачоли. К. Христов, ЧБ, 32.

2. Обикн. за човек — който има навити, запретнати ръкави, поли или крачоли. Подпретнат до лахтети, с лъжица в ръката, .., подклаждаше на огъня черното котелче. З. Стоянов, ЗБВ I, 48. — Румяно! ... Я,а,а,а... ами че ще се удавиш, мари? .. — Ще се удавиш, пак ще плачем за тебе — думаше весело Златко, взрял очи в подпретнатите ѝ бели крака. Ц. Церковски, Съч. III, 32. Подпретнат над колене, едър мъж / подсвирква

си и крачи край реката. К. Христов, С 1939, 148.

Списък на думите по буква