ПОДПРЯ̀ТАМ

ПОДПРЯ̀ТАМ, ‑аш, несв.; подпрѐтна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. подпрѐтнат, св., прех. Диал. 1. Запрятам1, запретвам1 (ръкави, поли и под.); засуквам, подпретвам (Н. Геров, РБЯ).

2. Подемам, започвам1, подхващам; подпретвам. Той .. подпретнал .. тази работа.

Н. Марков, Бфр, 568. подпрятам се, подпретна се I. Страд. от подпрятам. II. Възвр. от подпрятам в 1 знач.

ПОДПРЯ̀ТАМ СЕ несв.; подпрѐтна се св., непрех. Диал. 1. За ръкав, пола и под. част от дреха — запрятам се (Н. Геров, РБЯ).

2. Захващам се, залавям се за нещо; запрятам се, запретвам се, подпретвам се. Отначало века, той ся е подпретал, за да изобрази жените омразни, да покаже, че в сръцата им няма друго, освен завист, лукавство, непостоянство, големение. Д. Тошкович, ДЧ (превод), 79-80.

Списък на думите по буква