ПОДПУХНАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДПУ̀ХНАЛ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. За кожа, тъкан или тяло на човек или животно и негови части — който е подут, отекъл, възпален, обикн. поради болест, нараняване, старост и под. Буков, .., уморено прокара ръка по лицето си, бледо, пълно с подпухнала кожа като у изтощен от продължително боледуване човек. Д. Добревски, БКН, 24. Този път той не извади кърпичката, а си обърса устата с меката си, жълтеникава и малко подпухнала длан. А. Гуляшки, МТС, 89. Димо последователно изгледа лекаря и сестрата, спря очи на подпухналите си пръсти и забеляза: — Господин докторе, не мога да ги движа! К. Петканов, МЗК, 119. Там, пред вратата на общинската стая, подсмърчаше Начо Дзвер — общинският прислужник, с подпухнал, зачервен нос, зацапан с емфие. Д. Талев, ПК, 147. Задълго врачките ще има в Каменград / извяхнати нозе да вържат и обтягат, / подпухнали меса со билки да налагат. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 178.● Обр. Приведен над масичката, отрупана с инструменти, кутийки с клечки и с гвоздейчета, кърпачът подмяташе подпухнала
и зачервена от износеност обувка. Ем. Станев, ИК I и II, 46.
2. За лице, очи, клепачи и под. — който е подут, отекъл, обикн. поради недоспиване, продължителен плач или пиянство. Тя очакваше, че там [в Германия] ще види оня весел живот, който показваха режисьорите от немските филми, а срещна хора със стиснати устни и подпухнали .. очи. Д. Кисьов, Щ, 51. После изведнъж долната му устна затрепера и върху това подпухнало жълтеникаво лице се разля необичайна руменина. Д. Димов, ОД, 257. Клепките ѝ, подпухнали и синкави, замигаха възмутено. Д. Димов, ОД, 34. Страшно си то втренчи и върх мене грозните подпухнали зъркели. Ил. Блъсков, КУ, 67. // За човек — който е с подуто лице, очи, поради старост, заболяване, недоспиване, плач или пиянство. — Да те запозная с един добър приятел — хлъцна той и се обърна към един подпухнал и небръснат мъж. Д. Кисьов, Щ, 492. Някой притропа след него по каменните стъпала и познат глас извика тихо: — Чичо Найдене! Обърна се. Беше Стайно. Недоспал, подпухнал, небръснат. В. Геновска, СГ, 363-364.// Който е дебел, тлъст; надебелял, затлъстял. Този младеж [синът на бившия народен прадставител] беше все тъй хубав, но малко подпухнал от годините. Д. Димов, Т, 296-297. Такъв разговор водят Гочоолу и Дочоолу като гледат тези трийсет страшни фигури обезобразени, подпухнали. Ал. Константинов, БГ, 117. — За лениви хора в мойта къща няма място.. Засрами се, приличаш на подпухнал от мързел циганин! К. Петканов, ДЧ, 221.