ПОДПУШВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДПУ̀ШВАМ, ‑аш, несв.; подпу̀ша, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св. Диал. 1. Прех. Опушвам, задимявам. Да пазиме да бъде в къщи въздухът чист, ако е лете, да отваряме вратата и прозорците, ако ли е зиме, да подпушваме собата с пара от оцет излян върху горещ кирпич. П. Р. Славейков, СК, 94.
2. Непрех. Започвам да издавам пушек, дим; запушвам1. Подпуши долчинка / .., Маро ле, / аз отидох да вида — / .. / Заженил са синигер / за врабчова дъщеря. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 283. През ясен летен ден, когато лютий бой / се с тътен отехти из дебрите в Балкана, / изстъпва дивен вид / пред смаяния взор: подпушат рид до рид / и гъсти стълпи дим се в небеса издига. П. П. Славейков, Мис., 1906, кн. 1, 19-20.
3. Прех. Пуша от цигарите на някого. Не ме подпушвай, а си кухи цигари. подпушвам се, подпуша се страд. от подпушвам в 1 знач.