ПОДПЪЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДПЪ̀ЖДАМ, ‑аш, несв.; подпъ̀дя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Пъдя, изпъждам; отпъждам. Съгледа ги майстор Петъл, / па голубе подпъждаше: / — Ишу, ишу, два голубе, / не клатете божур върше, / не ронете божур цвете, / да не пада у чашата, / у чашата, у виното! Нар. пес. СбНУ ХLIII, 493. подпъждам се, подпъдя се страд.