ПОДПЪЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОДПЪ̀ЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Остар. 1.Който отговаря на определени изисквания за завършеност, пълнота; цялостен, пълен. По-голямата част от болните твърде рядко могат да дочакат подпълно излечение и укрепление на своя болен организъм. Знан., 1875, бр. 19, 297. Това ся прави затова, да ся побуди сърцето на грешника към истинно сърдечно разкаяние и да ся подбуди в него подпълна надежда на христовата благост. З. Петров и др., ЧБ (превод), 145.

2.За човек, тяло на човек — който е леко пълен; възпълен. Бае Петър наближи. Той беше височък, подпълен рус човек. А. Страшимиров, ЕД, 57. Самият стопан караше каруцата, а в нея, .., седяха двамина хора. Единият беше възкъс, подпълен, 27-28 годишен млад човек. А. Страшимиров, Съч. I, 65.