ПОДРА̀ВЯМ

ПОДРА̀ВЯМ1, ‑яш, несв.; подро̀вя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Ровя, копая нещо от долната му страна, където се опира, ляга или стои стабилно, като обикн. предизвиквам срутване, разрушаване и под.; подкопавам, подривам1, подронвам. Пролетната вода бучи, търкаля камъни надолу, подравя корените на старите върби. А. Каралийчев, НЗ, 14. Подкопната машина бавно пропълзява край смолестата стена и с хобота си подравя въглищния пласт, а след нея бомбаджиите пробиват дълбоки дупки, зареждат взрив и бомбардират. РД, 1950, бр. 208, 2. Пак зашумяха горите, / лъха на биле и здравец; / с удар водите подравят / пълните речни корита. Ив. Бурин, ПТ, 104. Като скала стърчаща / самотно в висини, .., / неведнъж / от вихри блъскана, подравяна от дъжд, / изневиделица когато гръм я тресне, / и я откърти там и в пропастта я хласне, .., / тъй, .., се отплесна / навалицата в миг и вкупом полетя. П. П. Славейков, ПССъч., Мис., 1906, кн. 1, 16.

2. Прен. Увреждам, разрушавам устоите, позициите, съществуването на нещо, обикн. със съзнателна вредителска дейност; подкопавам, уронвам, подронвам, подривам1. Когато едно законно сдружение подравя обществения строй, в лицето на законите то става автоматически незаконно. А. Гуляшки, Л, 470. Крамоли и раздори липсваха, но богомилските и други ереси свирепствуваха и със своите вредни отрицателни учения подравяха основите на държавата. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 114. Маринополски системно подравя авторитета на Пенча [Славейков] в българската литература и като поет, и като критик. Ив. Богданов, СП, 76-77. Има три случая, когато един елемент, за да застане на своето естествено място [в периодичната система] — .. — трябва да се постави пред друг елемент с по-малко атомно тегло .. Първият от отбелязаните недостатъци подравя значението на атомните тегла като база за изграждане на периодичната система. Хим. VII кл, 1950, 64. Подравям устоите на религията. подравям се, подровя се страд.

ПОДРА̀ВЯМ СЕ несв.; подро̀вя се св., непрех. 1. За почва — роня се, разрушавам се; подкопавам се, подронвам се, подривам се. Десният ѝ крак попадна в дупка, тя изгуби равновесие, падна и вълните я грабнаха. На няколко пъти се показа над водата, мъчеше се да стъпи на краката си, но пясъкът на дъното се подравяше и тя пак изчезваше в мътните вълни. К. Петканов, ОБ, 233.

2. Прен. Увреждам се, руша се, губя позициите си. Тая улична литература .., култивира изключително грубите инстинкти и низките чувства.. Едно от съществените условия за развитието на една литература публика, която купува и чете, значително се уврежда и подравя. Б. Ангелов, ЛС, 307. Работниците негодуват, смятат, че Стефанов своеволничи, а Чолчев подкрепя неговите своеволия. Подравя се реномето на партията. Ем. Манов, ДСР, 128.

ПОДРА̀ВЯМ

ПОДРА̀ВЯМ2, ‑яш, несв.; подрѝна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. подрѝнат, св., прех. и непрех. Подривам2. Нямаше го и баща му на Личо, конегледача бай Драгни, да не заспива по цяла нощ, .., да им подравя, да ги храни, да ги пои като деца. Н. Нинов, ЕШО, 99. подравям се, подрина се страд.

Списък на думите по буква