ПОДРАЖА̀ВАМ

ПОДРАЖА̀ВАМ1, ‑аш, несв. 1. Непрех. и (остар.) прех. Обикн. с предл. на. Държа се, говоря, правя нещо като друг или действам като някого, подобно на някого, обикн. съзнателно, последователно. Ананий е суетен и тщеславен човек, завижда тайно на Никола и се мъчи да му подражава. Й. Йовков, Разк. I, 38. Кирков не подражаваше на никакъв артист. Играеше винаги със свои чувства, със свои средства, еднакво вълнуващо в трагедията и в комедията. Н. Лилиев, Съч. III, 370. Сичките пловдивски кокони носат чалми, а Копривщица подражава на Пловдив. Л. Каравелов, Съч. II, 94. Всичките налични чинии и сервизи, .., били изпочупени от Хортензия при опити да подражава на жонгльора от цирка. Тонич, ББК, 149.

2. Прех. Остар. Следвам доброволно и съзнателно някого или нещо като образец, пример в поведението, действията и постъпките си. — С дълги коси са ходили старите български войводи по Балкана, които са защищавали сиромасите и угнетените и на които аз съм поклонник и обожател. Тях аз подражавам — отговорил Ботйов. З. Стоянов, ХБ, 97-98. Гледам тя, че си по весел; вероятно си станал по умен. Ако е тъй, ти не ще ся разкаеш; наградите за тебе са готови. Погрижи ся да тя подражаят и други. А. Шопов, СКН, 25.

3. Непрех. Възпроизвеждам някои особености в маниерите, говоренето или поведението на някого, обикн. като израз на неодобрение, присмиване и под.; имитирам. Тя разправяше, подражаваше и дръзко се присмиваше на старите жени. К. Петканов, В, 98. И за да покаже безгрижието си, той [Симеон] почна да подражава как Спасуна кълнеше и се зъбеше на стражарите. Д. Димов, Т, 264. Тя [Добра] тъй приказваше, че разсмиваше всички. Подражаваше на глухото Кости. К. Петканов, СВ, 183. // Прех. и непрех.

Възпроизвеждам и наподобявам гласа, звука, движението, позата и под. на животно; имитирам. Той обладава още едно изкуство, обработено до съвършенство: подражава гласа на животните. Ив. Вазов, Съч. ХV, 110-111. Аз мога да се преправям на всички животни и да подражавам гласовете им. Елин Пелин, ЯБ, 14. подражавам се страд. от подражавам във 2 знач. В 16 и 17 век бяха са появили много майстори, особно в Нюрнберг и Аугсбург, гдето ся подражаваха точно всички ориенталски чарти. Лет., 1874, 243. Дано техният пример са подражава и от други не по малко родолюбиви българе и българки в други градове из Романия. НБ, 1876, бр. 1, 44.

ПОДРАЖА̀ВАМ

ПОДРАЖА̀ВАМ2, ‑аш, несв.; подража̀, ‑ѝш, мин. св. ‑а̀х, св., непрех. Диал. Ставам мил, драг, харесвам се на някого. Това нещо ми подража. Н. Геров, РБЯ IV, 101.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.

Списък на думите по буква