ПОДРАЖАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДРА̀ЖАМ, ‑аш, несв. Остар. и диал. 1. Прех. и непрех. Подражавам1. Мирончо закрачи по военно и всичките го подражаха като викаха: раз, два, три! Ив. Вазов, Съч. VIII, 43. Синът Манасиев — Амон подража на бащиното си нечестие, но не и на бащиното си разкайване. Н. Михайловски, ССИ (превод), 83. Тия [книжовни дружества] само могат да удовлетворят сегашните неизбежни нужди от достъпни за народа книги .., ако подражат примера на нареченото общество. Ч, 1871, бр. 8, 239-240. Игиената тряба да са преподава и на девойчетата.. Като направите това въведене в училищата и от двата пола, вий ще направите йоще едно добро. Ще дадете повод и на други учители да ви подражат. Ступ., 1875, бр. 9-10, 67.
2. Прех. Правя нещо по подобие, по образец на друго; наподобявам. Те подражаха наредбата на окото и сполучиха да усъвършенствуват телескопа. ИЗ 1877, 5. подражам се страд.