ПОДРАЖА̀НИЕ

ПОДРАЖА̀НИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Подражаване1. Само няколко месеца по-късно партизанският живот ни накара така да се специализираме в подражанието на животинските звуци при даване сигнали, че и най-опитните ловджии да не могат да ги отличат. М. Гръбчева, ВИН, 287. По-късно някои колеги се опитаха да подражават на Сарафов в тази сцена [от "Мариус"] ала нищо не излезе, .. Остана наистина само подражанието. Ив. Димов, АИДЖ, 134. В подражание на Аристотеля, той намираше, че демократията предполага една добродетел, без която не е възможно добро управление, а тази основна добродетел е безкористието. Пряп., 1903, бр. 76, 1. Достоен за подражание. Пример за подражание. Сляпо подражание.

2. Само ед. С предл. по и в съчет. с несъгл. опред. с предл. на. Пример, образец, който се следва, подражава (уточнен от несъгласуваното определение). Никой не ми беше казал как се "правят" стихотворения — само по подражание на стиховете в читанката аз се опитах да съчинявам. Мл. Исаев, Н, 34. В тази епоха ся постановиха, .., и патриарси, и митрополити, .. и всичко това по подражание на гражданското обществено учреждение. Ч, 1870, бр. 4, 116-117. Тази съборна черкова е съградена и наречена храм на Света София по подражание на прочутата черкова под същето име в Цариград. Лет., 1876, 134.

3. Художествена творба, най-често литературна, създадена по образец, по модел на друга, обикн. известна творба. Съчинявах подражания — най-вече на Яворов и Дебелянов. П. Матев, ПОС, 71. Що се отнася до лирическите му стихотворения, то — с изключение на подражанията, .. всички ония високо художествени пиеси, в които геният на Пушкина е манифестирал своята мощ, са израз на скръб, на дълбока меланхолия. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 77.

Списък на думите по буква